Почти терапия: Рискът да сме в роля дете/родител на партньора
Vložit
- čas přidán 7. 09. 2024
- „Почти терапия… с Дора и Бела“, епизод 4. „Рискът да сме в роля дете/родител на партньора?“
В този епизод говорим:
- Защо понякога избираме ролята на дете във връзката, защо си намираме партньор, който да поеме ролята на родител и защо го „държим“ в тази роля? Дали това отново е свързано с недостатъчната любов в детството и как ние действаме през тези дефицити и в избора си на партньор и в отношенията си с него?
- Какви са последствията за нас, ако се поставяме в позицията на дете в партньорските си отношения - не се ли ограничаваме сами в определена роля, не се ли лишаваме от възможности за самостоятелност и развитие, не ставаме ли зависими от партньора?
- Защо понякога избираме ролята на родител във връзката, защо избираме партньор, който да поеме ролята на дете? Защо имаме нужда да го обгрижваме като „майка“ или „баща“, а не да сме равнопоставени?
- Какви са негативите за нас, когато избираме такава роля - не се ли лишаваме сами от адекватно партньорство и не се ли обричаме да сме неудовлетворени от връзката си? Това поведение не носи ли негативи и за децата ни?
Ние сме Дора Прангаджийска - психолог и психотерапевт, автор на книгите „Благодаря ти, мамо. Пътят на осиновения от гнева до прошката“ и „Не за всичко са виновни родителите ни“, създател на Психотерапевтичен и обучителен център - АЛМА.
И Бела Чолакова - журналист и писател, автор на книгата „Осиновени истории“, създател на блога Достатъчно, автор в списание „Космос“.
Намерете ни тук:
www.almatherap...
doraprangadzhi...
dostatachno.com/
Всички видеа от поредицата са страшно ценни! Благодаря Ви, че сте така щедри в споделянето! Провокирате ме да си задавам много въпроси, което е страхотно!
Бъдете здрави!❤
Благодарим и двете с Бела! ❤️
Страхотни сте и много полезни! Излъчвате доброта, подкрепа и спокойстве! Искаме още видеа! ❤
Благодаря, да, подготвяме още интересни теми.
Страхотни сте! ❤
Брилятна Дора Пр.,но Бела Ч.много я прекъсва,получава се невротичен разговор,надговаряне...мен лично ме напряга 😢и вече следя самостоятелните видеа на Дора Пр.
Бъдете здрави!
С най- топли чувства
Д-р Вера Ханшани
Страхотни сте и сте много
Много сте ни полезни. Въпрос към Дора: много често споменавате "разширяване" и "ресурс". Как се създава ресурс в клиент, когато сте открили травмата, тя е дълбоко в несъзнаваното и има пълна съпротива за работа с нея? Или казано директно: открили сме травмата си, работим по нея, тя обаче ни е свързала с партьор с подобна травма ( което, както разбрахме от видеата Ви не е случайно :) ), открили сме травмата и в партьора, но тя е толкова дълбоко изтласкана в несъзнаваното, че дори само да се повдигне тема около травмата има пълна съпротива за говорене и тотално отричане на преживяването. Все едно това не се е случило или ако се е случило се намира някакво удобно извинение, с което да се "оправдае" действията или бездействията на значимата фигура - родител, особено във възрастта 6-18 години, когато момчето остава "при бащата", който е бил студен, емоциоално остъстващ, биещ, унижаващ и неподкрепящ. Как се създава ресурс в такъв човек, защото той кагерично отказва да има "проблем", за да посещава терапевт, семейна терапия или всякаква външна намеса? Благодаря! Анна :)
Здравейте, Анна и много благодаря за обратните връзки, които ни давате!
За да се създаде ресурс и изобщо за да се тръгне към промяна зависи от самия човек - дали той има желание да търси в себе си вътрешните си конфликти или дефицити, чрез прераборването на които можем да подобрим качеството ни на живот.
Тези травми, дефицити и конфликти са невидими за човек, благодарение на защитите, които сме започнали да изграждаме още когато сме били наранявани, обикновено като деца. Тези защити са ни били нужни и те самите са един вид ресурс, който ни е дал възможност да се приспособим ВЪПРЕКИ болките. За съжаление може и цял живот да останем с тях, дори когато нараняващият стимул отдавна е изчезнал. Толкова сме свикнали с тях, че не знаем как по друг начин да живеем. Отбраняваме се дори когато изобщо няма враг.
Трудно е, когато единият партньор започне да се променя и израства, а другият не. Когато тръгнем по пътя на собственото си осъзнаване обикновено искаме и партньорът ни да тръгне по тоя път, но колкото и да го стимулираме, колкото и да ни се иска да види добрия за него път, ако той самият не е готов, това няма как да се случи. Единственото, с което може да провокираме вглеждане в себе си е ако спрем да обслужваме неговата травма. Често в партньорството го правим, без самите да си даваме сметка. Например: Ако да речем партньорът ни е в позиция на дете спрямо нас и ние се опитваме да му го покажем, той едва ли ще го разбере и ще излезе. Но ако спрем да обслужваме детските му реакции, поведение и страхове, това може да го изтласка към промяна.
@@Dora.Prangadzhiyska Дора, благодаря Ви! Може ли да ми предоставите Ваши координати, линк към сайт, имейл и т.н.?
@@annaxristova1
www.almatherapy.bg
doraprangadzhiyska.com/