2&200podcast: Учителят Борис Илиев: Най-важна е личната отговорност! (еп. 269)
Vložit
- čas přidán 17. 05. 2024
- Подкрепете подкаста: / 2n200podcast
Борис Илиев е учител по литература в НПМГ
Бланкфактор е на Българския пазар от 3 години. Компанията предлага всеобхватна техническа експертиза в разработката на fullstack решения, обработка и анализ на данни, дигитални продукти и корпоративни AI решения. Обширният ни опит стъпва на работа в различни сектори, включително Финтех, изкуствен интелект и здравеопазване.
Инженерите на компанията работят върху стимулиращи проекти, на равно с отлични специалисти, международни клиенти и най-новите технологии. Културата им се основава на експертизата, успешно завършените проекти и грижата за талант и клиенти им.
Последвайте ни:
/ 2n200podcast
/ a.t.i.l.a_official
/ tsvetomir.tsanov
Слушайте ни в:
Spotify: open.spotify.com/show/1Bw2JP6...
iTunes: itunes.apple.com/bg/podcast/2...
Google podcasts: www.google.com/podcasts?feed=...
Anchor: anchor.fm/2200-podcast
Breaker: www.breaker.audio/2-and-200-p...
Pocket Casts: pca.st/GkVL
Stitcher: www.stitcher.com/podcast/anch...
RSS feed: anchor.fm/s/8b95534/podcast/rss
Камери и звук: Филип Търпов
Отдавна не бях гледал подкоста , този епизод ми припомни за истинската стойност в него . Благодаря , момчета !
С Борис сме колеги от университета (макар и аз да залитах повече към езикознанието) и ми стана много приятно да го видя и чуя тук. Обзе ме носталгия по студентските времена :D Липсваше ми да слушам спокойната му и добре подредена мисъл и реч, а и човек винаги има какво да научи от него, особено по такива теми. Засега не ви подкрепям в Patreon, но съм убеден, че разговорът е бил все тъй интересен до самия му край.
Аз съм напълно съгласен с това, което Борис каза по отношение на матурите - че не бива човек да подлага на яростни критики цялата система без хал хабер да си няма как стават нещата и колко труд стои зад тях. Би следвало същото да се каже и за учебната програмата. Вероятно е напълно прав и за това, че тя не е всичко, а по-важна е работата на учителя на терен. Ама разбира се и аз си имам свои виждания, та да си изкажа болката, която ме мъчи всеки път като стане дума за тая прословута програма.
Орлин пита дали не е проблем, че се пропускат цели периоди в литературната история, но според мен най-голямата липса е, че се пренебрегват цели цивилизации и ако щете, континенти. Всъщност сега може да е иначе или поне да има тенденции към промяна, но по мои последни наблюдения не се изучаваха никакви (или почти никакви) близкоизточни, северноафрикански, азиатски, африкански и пр. произведения. А ми се струва, че в съвременния свят е изключително важно да познаваме житейската история на хората от всички кътчета на Земята, а едва ли има по-добър път към това от изкуството и в частност литературата. Борис много хубаво каза, че през текстовете човек може да изживее много животи.
Наскоро изчетох известната поредица на Чинуа Ачебе, която признавам, че надали има огромна стойност в литературно отношение, но е "канонична" за нигерийската, а и общо за субсахарската литература, по причини, които бих съпоставил с Вазовото "Под игото". И си мисля, че ако 2-3 деца от един клас, което ми се струва постижимо и реалистично, прочетат само "И всичко се разпада", а впоследствие да се разпали и дискусия в час, то после на тия деца и през ум няма да им мине, че ония хора "тъкмо са слезли от палмите", че "европейците сме ги цивилизовали", понеже сме им построили църкви и железници от мината до пристанището и т.н.. По подобен начин научих много и сякаш започнах да разбирам по-добре Афганистан благодарение на Хосейни. Примери бол.
Не казвам, че според мен програмата трябва да се прекроява или разширява, конкретни неща да влизат, други да излизат от нея и т.н.. Не е моя работа и не бива да изказвам становища без да съм подготвен. Просто за себе си смятам, че литературата в училище трябва да има и някакъв съвсем леко дидактичен характер в контекста на проблемите на съвременния свят, понеже това може би ще помогне да се преборим с някои дълбоко вкоренени предразсъдъци и ненависти.
Здравей, Христо! Много се зарадвах на коментара ти и съжалявам, че чак сега намирам време да отговоря. Първо, благодаря ти за милите думи, аз също си спомням с топли чувства за славните студентски времена (слава Богу, все още не твърде далечни).
Както винаги, коментарът ти е много свеж. Истина е, че програмите не са разтегливи до безкрайност, а факторите, които определят съдържанието и насочеността им, са много и сложни. Това не значи обаче, че литературните традиции, за които говориш, не могат да присъстват в училище. Защото училището днес е много по-широко понятие от учебните програми. Съществуват възможности за много извънкласни проекти, школи и клубове по интереси, в чиито рамки преподавателят може да състави сам концепцията и обхвата на заниманията. Участието в тези занимания е доброволно за учениците и затова обикновено се записват най-мотивираните. Тези часове могат да се водят както от щатни преподаватели, така и от външни лектори. Изобщо, дават много свобода и разчупват "програмите" без нужда от някакви революционни промени.
Много е вярно това нещо за учителите. На много учители/доценти не си им спомням имената. Но все още си спомням името на класната ми от 1999-2004та Женя Незами.
Между другото госта има супер тембър, трябва да го поканят в Сторител.
❤
само обич за господина 💯💯
Прииска ми се да съм 11г клас!
Не разбирам как четенето и обсъждането на "Гераците" би се сторило скучно на каквато и да е възраст.
Жалко, ако е вярно, че такива като Вапцаров биват определяни като интересни. Подозирам, и се надявам, че това са по-скоро лични пристрасия на преподавателя.
Здравейте, г-жо Шопова! Бих желал да Ви успокоя, г-н Илиев никога не е намеквал в часовете си своите лични предпочитания над даден текст или произведение. Всъщност, рядко е възможно да разберем личното му отношение към някоя творба, главно защото успява да покаже смисъла и значението на всичко изучавано във възможно най-пълен вид (доколкото ни го позволява времето естествено).
П.П. Бих потвърдил и че той е един от най-уважаваните и харесвани преподаватели в гимназията. Страшно впечатляваща личност е.
Аз не коментирам работата на г-н Илиев. Коментарът ми е по повод казаното от него в този подкаст.
🎉