Мария Донева - "През мътното стъкло гледам сиви павета"

Стихотворението "През мътното стъкло гледам сиви павета" от Мария Донева е част от кампанията „През моите и твоите очи“, която е посветена на хората с увреждания с фокус върху проблемите на хората от аутистичния спектър. Творбата е вдъхновена от фотография от едноименната изложба на Севдалин Тлаченски и неговия ментор Александър Николов. Севдалин е младеж с аутизъм, който чрез снимките се опитва да покаже красотата в на пръв поглед непривлекателни обекти от света, който ни заобикаля.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
През мътно стъкло гледам сиви павета,
забързани хора от друга планета,
разхвърляни знаци на писменост чужда,
движение бързо и болка без нужда,
и списък със цели, и път без посока,
и дребни човеци под сграда висока,
витрини, съдини, начупени плочки,
познати квадрати, тирета и точки,
провиснали кабели, релси, улуци,
във празни джобове - ръце във юмруци…
Една жена бърза, и през светлината
студеното слънце й милва косата.
Мария Донева