Децата през призмата на детските книги / Кръг Квадрат / еп.34
Vložit
- čas přidán 10. 11. 2023
- За инверсията в отношението към детето разгледана през детската литература
За по-бавното порастване днес
За европейският романтизъм, който постави огромно ударение върху детето
За безусловната чистота на детето и греховността на обществото
За идеологическият прочит в детската литература
Заменихме ли днес идеалите с терапевтично успокояване?
Има ли детска същност или същността на човек се присвоява?
Проф. Миглена Николчина, Андрей Райчев, Тончо Краевски и Радослав Илиев разговарят в Кръг Квадрат.
Браво! 👍🏻
г-н Райчев имате мн. знания, които трябва да ни предадете, а чак сега се сетихте да участвате в такова споделящо предаване. Моля, спрете цигарите за добро на всички ни и да чуваме по-добре останалите гости.
Винаги е любопитно да се гледа литературата и персонажите в тях като някакво огледало на обществото. Препоръчвам, ако е възможно да поканите проф. Инна Пелева. Тя мисля е чудесен експерт на тази тема.
Браво. Продължавайте все така. Заформя се нещо смислено в един безсмислен свят и епоха
Чудесен разговор, в който деликатно, но професионално проф. Николчина говори за собствения свят на всяка художествена литература! Методът, останал от комунизма, да се анализира една творба през биографията на автора е идеологизиране, меко казано. Наистина децата и учениците не четат. Казвам го като гимназиален учител по литература. Благодарна съм за асистентите си Ал. Кьосев и М. Николчина за дълбочината, която провокираха в мен.
Благодаря ви за прекрасното предаване! По темата: Евгений Жаринов нарича литературата "диагноза на времето" и продължава, че талантливият писател, напипал същностна тема, позволява тя сама да се пише чрез него. Така че, личността на писателя е особено важна.
Според литературата и филмовата индустрията последните 5-10 години диагнозата на времето е - психически болно.
И си е така.
Продължителността на живота е по- голяма и за това се забавя създаването на семейството...
Поздравления! Интересни теми . Според мен една от огромните разлики между видео игрите/филмите и книгите е ,че образите са конкретно илюстрирани и се губи доста от креативноста да си създаваме различни образи . В днешният свят вече има прекалено много шаблони който използваме за всяко нещо незнам това добре ли е или не чак толкова . Но ще дам и моя гледна точка от човек който израстна в зората на компютрите най вече игрите . В началото нямаше ютуб и гугъл през месец излизаха различни жанрове игри на който нямаше никаква информация и за да си развиеш уменията всеки трябваше да си измисли сравнително различни начини стратегии т.н . Днешно време нова игра излиза и има прекалено много шаблони на игра създадени от една шепа играчи и масата копира тях . Всъщност преди интернет и компютрите всяка махала и регион улична игра с едно и също има на много места правилата бяха различни защото децата си ги измисляхме дори не си и спомням прекалени спорове между махалите за различните правила на дадена игра ами набързо съгласявахме учехме се един от друг и зглобявахме нови. Какво дава и какво взима , за по добро или за по лошо как ли би изглеждал подрастващият свят следващите поколения ?
И е така, и е по-сложно. Предстои разговор, изцяло посветен на видеоигрите. Ако се интересувате, вижте наскоро излязъл том, в който участвам - "Видеоигрите: Опасната муза".
шаблони който ИЛИ шаблони коИто
А защо забравяме Тимур и неговата команда, Павлик Морозов, Незнайко в Слънчевия град?
Много ми беше интересна гостенката и ми стана неприятно, че Андрей Райчев непрекъснато я прекъсваше :(
Да, можеше да ѝ позволят да каже нещо.
Много ви благодаря за оценката и подкрепата. Струва ми се обаче, че Райчев прекъсва, защото се е "подпалил" от казаното от другия, т.е. защото го е чул, а не защото иска да го заглуши. Предаването - и това според мене го прави уникално за момента - пренася в медиен формат особеностите на живото българско общуване, на "хубавите разговори" (казано по Цветан Стоянов) при което движението на мисълта между участниците е по-важно от конкретното ѝ застиване у един или друг. Най-сетне, както често казвам на студентите си, вземайте думата, не чакайте да ви я дадат!
@@shootyallВсъщност, Миглена е първата жена в това предаване, а Райчев има три дъщери
@@RuzhaD Ние не толкова обвиняваме Райчев в липса на такт, колкото желаем да чуем една или друга теза развита докрай, макар и накратко. Предаването е много добро, но не може да се отрече, че в него се наблюдават предпочитания на едни типове разкази. Именно поради това, когато гостът дойде със своята "външна" за естетиката на предаването експертност, е редно да му бъде оказана известна куртоазия, дотолкова, че да може да изкаже главното в мисълта си.
@@user-fq7yz6xb9k Това е така, но не разбирам какво общо има.
По- дълги разговори. Или това е класиката- да свърши епизода на най-интересното?
Въобще не ме обогатиха думите на гостинката.