Анатомия на ГНЕВА - част 1 + УПРАЖНЕНИЕ за запознаване с гнева
Vložit
- čas přidán 6. 05. 2022
- 🔹🔸 В клипа ще видите:
01:07 - За какво ни служи гневът? В какви ситуации го изпитваме?
03:55 - Няколко важни въпроса, които да си зададем
04:37 - Потребностите и гневът
05:49 - Изследване на гнева - Допускане и Съпротива
07:13 - Упражнение - кратка водена медитация
16:10 - Да изразим гнева през тялото
___________________________
Полезни статии, които да прочетете след като гледате клипа:
🔥 Как да слушам, за да чувам? (+ Таблици на Емоциите и Потребностите) - inesraycheva.com/?p=8
🔥 Гневът - как да го премахнем? - inesraycheva.blogspot.com/202...
____________________________
🔥 Упражнения за заземяване, подходящи за вентилиране на гнева и фрустрацията:
Tension & Trauma Releasing Exercises - • TRE® (Tension & Trauma...
🟢 Можете да се свържете с мен през контакт формата на блога ми - inesraycheva.blogspot.com/
Повече за мен можете да прочетете тук - inesraycheva.com/?page_id=207
____________________________
🟣 Моят сайт: inesraycheva.com/
🔵 Моят блог: inesraycheva.blogspot.com/
🔆 Фейсбук група на БАЕП - Българска асоциация за естествена психотерапия: / genuinepsychotherapy
____________________________
📷 cc0 Videos on pexels by:
- Apoorv Srivastava
- Luz Calor Som
- Erhan Dayı
- cottonbro
🎼cc0 Music:
• No Copyright Meditatio... No Copyright Meditation Music - Ambient Calm
Attribution 4.0 International (CC BY 4.0) creativecommons.org/licenses/...
#психология #психотерапия
Невероятно откритие се случи с тази медитация! При мен излезе, че да обичам е опасно. Стигнах до 3-4 годишна възраст, когато се появи сестра ми и аз изразявайки по детски любовта си към малкото бебе, бях постоянно наказвана и отхвърляна. После видях как се свързвам с насилници-хора, които са постоянно гневни подобно на мен и как аз искам да ги прегърна и успокоя, а всъщност искам някой да ме види отвъд грозният ми гняв и прегърне и успокои мен. Разплаках се разбира се. Но аз исках да прегърна тази моя грозна, гневна част от себе си още щом се появи, което приемам като развитие по отношение на работата със самата себе си. БлагоДаря! ❤
Ангелски глас, въздействаща, благодаря страхотна си😘
Много Ви благодаря Инес ❤
На подсъзнателно ниво ми се появи малкото дете , което ритна голяма буца пръст в гнева си и си изъкълчи кракът , защото се налагаше да работи от 11 годишен . Бяха му казали , че неможе да свърши една работа , като хората !
Бъдете здрава и успешна ♡
Благодаря за полезната информация. Изпитвам гняв, когато ме обвиняват несправедливо и дори не чуват (разбират) какво им обяснявам за ситуацията. Сякаш нямам право на гледна точка, нямам право и възможност да се защитя.
Затова е ценно да се научим да чуваме и почитаме себе си - тогава по съвсем различен начин преживяваме и другите ситуации с хората отвън. :)
По тази тема може да си помогнете практически тук - inesraycheva.com/?cat=2 в категория "Ненасилствена комуникация"
Успех!
И аз съм така. Много мразя несправедливостта.
Много ми е полезно видеото, благодаря Инес!
Здравейте, Инес! От сравнително скоро започнах да чета в сайта Ви и да слушам видеа с Вас. Омагьосана съм от вълшебния Ви глас, както и невероятния професионализъм, който лъха от толкова млад все още човек, респект!
Здравейте! Много скоро ще има още видеа, ще бъдат обявени в профила ми във фейсбук - тук вероятно ще качвам части от тях. :) Подготвила съм втора част на клипа, само трябва да я снимам, а в момента ми е трудно с времето наистина.
Благодаря за добрите думи и интереса! ❤️🙏
Интересно съдържание, благодаря!
Доста често ми се случва да попадна в ситуация, когато хора около мен ме карат да се чувствам зле, а от там идва и гнева, който е насочен към мен, всякаш аз съм виновен за това, че позволявам на другите да ми влияят по някакъв начин.. 😤
Благодаря и аз за добрите думи!
Това, за което пишете, е темата за границите.
Повече за нея може да гледате тук -> czcams.com/video/qaDQZ5QxOwU/video.html&t
Както и да прочетете тук:
- inesraycheva.com/?p=1782
- inesraycheva.com/?p=184
Успех!
Благодаря 🌺
Благодаря!
🟢 Можете да се свържете с мен през контакт формата на блога ми - inesraycheva.blogspot.com
🟢 Повече за мен има тук -> inesraycheva.com/
*А в описанието на клипа има полезни линкове. :)
Благодаря ти, Инес за видеото! Как здравословно да изразяване гнева си, без да прехвърляме топката на вината и отговорността у другия? Като подходим с "Чувствам се...", "За мен това е...", а не "Ти си..."?
Ама тя току що обясни че този гняв е породен от нещо … нали не искате да кажете, че ние самите си създаваме този гняв и никой друг не е отговорен за неговото пораждане ?
Заряд който идва от първа и втора чакра ,буквално така го усетих,и абсолютво:първосигнялен изблик на детето в мен ,да покаже че не му е ок ..аз така го разбрах за себе си
И втори въпрос. Когато една ситуация изисква разрешаване в реалния свят, понякога зарядът на гнева ни помага да действаме, за да се разреши тя. Да, преработването на вътрешния гняв с детето е най-важната стъпка, но какво когато трябва да приемем другия с лошата му постъпка? Може ли ясно разграничение кога приемането не означава съгласяване с лошата постъпка защото мен това ме гневи най - много и аз търся възмездие за неправдата. Не лично отмъщение, а възмездие. Например това, което запали мен и много хора, не толкова отдавна беше случката с Митко чорапа в Капана. Целият град се разгневи как момчето беше ударено от някакъв зевзек, по-силен от него, и то без причина. Последва обществена реакция този да бъде изгонен от Капана и това беше чудесно. Но ако само преработваме гнева си, а няма действие срещу такива хора, те ще останат безнаказани, както и хиляди други престъпления. Каква е практиката тук? Какво е действието? Защото успешното справяне с една такава ситуация ще даде повече сигурност за справянето за в бъдеще и силата на гнева изобщо няма да е толкова голяма, защото няма да чувстваме това безсилие.
Помага ни гневът да правим реални действия, това казвам също, не е или-или. Въпросът е дали ни служи и сме го впрегнали разумно или ставаме деструктивни и импулсивни на свой ред, което вече може да навреди сериозно...
Един въпрос. Винаги ли зад гнева е страхът? Замислих се, и ти врднага даде примера. Понякога зад гнева е чисто раздразнение. Когато не можеш да се наспиш от съседите, какъв страх крие зад това? Или ако някой силен е разярен към по - слаб и просто го набие? Какъв страх. Виж, във втория пример, повече виждам страх зад гнева. Ако партньорът те е изоставил и ти си му гневен, има страх за бъдещето, страх дали ще се справиш и страх от самота. Но в първите 2 случая, какъв страх?
Ако гледате ситуацията извън контекст, може и да не откриете страха, но тогава оставаме на плитко. Неспането заради съседи е ситуация, която няма как да разгледаме, ако нямаме конкретен пример с конкретен човек и не видим този човек какво изпитва и какво показва или не навън. Не са еднакви всички хора като по калъп, за да констатираме.
От друга страна силният биещ слабия е типичен, учебникарски пример за страх. Насилникът е бил жертва преди това винаги, а в това има много примитивен страх, че човек няма да оцелее, например. На дълбоко ниво има страх зад гнева, особено този, който не е просто ситуативен (тук и сега се гневя на съседа си) - визирам по-скоро устойчивия в годините гняв към родителите, близките, бившите и т.н.
Естествено че гнева си е провяа на сила.. Който сме да се гневи- просто се чувства силен и реагира..и може да си изразява себе си..
както реве мечката, и други животни... проявяват силата си- това е гнева.. и естествено го проявяват когато са заплашени или някой ги дразни- то е едно и също.. разкарват опасността малко по надалече..
- Някой да ти влиза в личното пространство (нещо да е близо до тебе, да иска от тебе, да ти говори, да ти се бърка ли, и тн итн.
- при условие че е без ти да го искаш това!) си е насилие и опасност- за от другият към теб...вмешателство е в личното пространство. Трее си спазват дистанция съществата - всяко вмешателство, дои психологическо(некой да те обработва, да ти вменява, да ти обяснява и внушава,) вербалното, не само физическото вмешателство -си е нарушаване на личото пространство и територия. Имаме си Територия - като физически индивиди тя е и психологическа.
Щот некой кат иска да ти владее психиката, то се едно си се предал и ти владее и тялото- едно и също е.. вече ти не взимаш решенията си, съзнателно.
Дори за един атом ум трябва пространство във вселената.. и ако некой му се вмешава - има реакции между атомите и елементите.. или се отблъскват или се привлиат..
Винаги с тия чувства и ситуации съм се замисляла, що при животните нема психолози. и при тях нема кое е правилно и кое грешно.. дрън дрън..
Ако си бяхме свободно реагиращи и без ограниченията, кат животните- трябваше всичките да ни обявят за луди с диагнози.. хаха Човек откак се роди му се подиска свободата и му се казва Не, Не ,Не..
иначе е най-големият дзвер...
Стахливият човек - се свива в себе си и се насира от страх, както се казва.. хаха дори и буквално.. какъв ти гняв?
Има няколко реакции при опасни ситуации
- или застиваш на едно място- ии блокираш и не знаеш как да реагираш- вцепеняване му викат- (докато осмислиш ситуацията..)
- Или инстинктивно веднага действаш- щото си наясно еволюционно със ситуацията- примерно, пожар, наводнения и тн- природни бедствия- веднага взимаш решения, и действаш..
Имаме си малък мозък- той знае как да оцеляваме - той действа веднага.. при жизненоважни ситуации.
Но е и въпрос на тренинг, физически, да сипопадал в такива ситуации по често, така се учиш от опита и ставаш друг - изграждаш инстинкти, реакции, бързи, развиваш се като по - силен и издръжлив психически, щот всяко справяне с живота, си е развитие на индивида, умения да оцелява... а не да блееш. Хората които не са имали проблеми за решаване- те не могат да реагират, нямат опитът
- като разсада - и рпи растенията - ето ви пример - първо ви е в саксия и кофички, кат се пресажда в естествена външна околна среда- леко се скапва първите дни- това е от стреса от околната среда.. трее му време да се адаптира.. затва първо не се засажда, а се оставя малко на вън- но все още в кофичката.. и после се засажда-- така стресът е поетапен и по-поносим.
И тия основни жизнени принципи се отнасят за всичко- трябва ни тренинг за да се адаптираме бързо към условията- на средата, дали тая среда са хора, дали са ситуации или природни сили се тая... все е околна среда се води, неща които са извън нашето тяло... и така просто се развиваш.
- много примери има на хора, които реагират точно в секундата- в правилната, за да спасят или себе си, или децата си от някаква опаснот и ли друг живот и тн... това е - техният мозък работи много бързо.. и е тренирал да реагира на мига.
Та ако опасността е вербална- е същото, веднага някои хора реагират- също с обратна вербална проява... и парират ответната страна.
За звуците които давате пример - ами животното като му е шумно се разкарва от шума- и бега да се скрие..
- това няма как да контролирате звуците от околната среда..
- Ноо ние, като хора, ако знаем от къде са тия звуци- примерно некъв ни дразни с резачка цял ден! Естествено ще вземем да му теглим една... ии обясним че трее да поспре за малко, и да рпестане, щот ни трее тишина нали..
Затва, като хората нямат достатъчно пространство и са нагъчкани- така е, едни дразнят други... нема начин..
Но и затва, са измислени и тия "правила" разни в обществото- дали заради шум в околната среда, или друго- всичко е за да се съобразяваме дори по закон с околните- да не ги дразним, да не им се вмешаваме и тн итн.уж да живеем по добре, в мир и спокойствие..
Ноо просто това не се получава винаги - и народа не спазва нищо... Затва , който иска да си живее най-добре и спокойно, първото нещо еТериторията- това е - да има достатъчна, за да има спокойствието и невмешателството на другите- като един атом и еднаклетка- има си територия, после има стена- мембрана- за да не влизат околните в нея и избирателно пропуска който елемент й трябва и би имало сътрудничество и полза, а не вреда.
Тук малко ще ви поправя за дълголетието- разучете го повечко.
Не, хората са социални животни- и това не е нищо архаично - племенно, а сме си такива. Физическият контакт и дори присъствието - на друго човешко същество до нас, са изключителни фактори за здраве и съответно дълголетие.
Дори на бактериално ниво и микрофлора- хората които са сами в изолация имат по нисък имунитет и друга слаба микрофлора, а тези които живеят в социален контакт- са по здрави, с повече имунитет и друга микрофлора..
Хубаво е докато се занимавате със психика, да се занимавате и със физиката на тялото- биологията, - те са взаимо-сързани, защото микро-живота в нас ни влияе. Това е доказана ос- връзка, между мозъка и нашият микроибом. Връзката е взаимо-звързана.
Ние влияем на микробиома ни с мислите и ситуациите ни от околната среда..които изкачат- като предизвикателства..
- големият стрес примерно, може да утрепе към 50% от здравите ни бактерии в червата.. И обратното, освен липсата на стрес- (поне не хроничен, щот стреса е полезен от време на време за имунитета, да го тренираме) кофтито храна също убива и влияе на тоя здрав микробиом- от които болестотворни вече бактерии и разни микроорганизми- се променя и психиката- от техните токсини, отрови и метаболитни продукти..
Ние сме 90% микроорганизми сравнени с 10% само наши клетки в телата ни.. - кат осъотношение. Така че ни управляват едни малки същества, които н диктуват какво да ядем, как да се чувстваме и тн итн.. Най- натровените хора, са агресивни, депресивни, и тн и тн- не щастливи.. защото нямат здравият микробиом, защото имат токсини, тежки метали, отрови ворганизма..
Примерно знаете ли че диабетно болните- са нервни и сприхави- еми това е от инсулина и целият дисбаланс на хормоните.. техните черва също са прецакани..
Доста болести дори психически са от нарушен здрав микробиом и особено черва..Защото в тях е концентриран тоя микробиом.
Там са около 50 до 70% от целият микробиом на организма, най много са там. То от тях почват всички болести.. както е казал бащат ана медицината- Хипократ.. преди 2-3000г.
Дълголетието има много фактори също и здравето, както психическо така и физическо.
При тези индивиди, които са дълголетни един от факторите бая важен е - че те са заобиколени от близките си и не са самотни...на дърти години.
Изоставените старци- не живеят дълго.. или и да живеят по-дълго, не живеят психически добре, нито са здрави нито щастливи..
- повечето стават луди, изкукуригват психически.. имам много примери около мене на възрастни хора, които не са ок, откакто останат сами.. това е положението.. А тия които са в една голяма семейна и щастлива подкрепяща тяхна среда, с децата им, внуците иправнуците- са най дълголетни ищастливи.. стига да се грижатза себе си.. и да нямат стрес много..
Тия изоставените в старчески домове също е като да изоставиш детето си в такъв дом..
(сега старческите в Япония и тук примерно нямат сравнение...да не ви обяснявам- там какви са грижите..проучете си..то и да не си възрастен, ще искаш да си там, щото има такова внимание, почит, уважение, преклонение към възрастният човек там в тая държава, чее нямам думи) Примерно дори имат като традиция- да казват- тук се караме помежду си (братя и сестри) кой ще гледа родителят, като остарее- тоест всеки иска той да го гледа, а не да се отърве или да го шитне някъде.. - това е там отношението.. )
Та, ако не сте запозната- самотата, особено при възрастните хора им се отразява със съкращаване на живота.. и хич това не е предпоставка да живее човек дълголетно.. а и на младите им се отразява злето.. изобщо, медицинки, самотата не е предпоставка за добро психическо здраве..
С кое противореча на написаното от Вас? Клиповете и статиите ми от години са фокусирани в обясняването точно на това колко е важен контакта и заедността, ако сте взел/а едно изречение от този клип и го вадите от контекста му, за да съдите от него - жалко, изпускате цялата картинка.
Освен това арогантността, с която пишете противоречи на същината на написаното - ако съзнавате колко е важен контакта и племенността, защо не пишете посланието си през намерението за взаимопомощ, а не през надменността на “аз знам повече” при положение, че дори нямате представа каквА е философията ми на работа? От един клип да претендирате, че знаете какво и колко разбирам в доста наивно.