Зајди, зајди - 1час охридски староградски песни

Sdílet
Vložit
  • čas přidán 6. 09. 2024

Komentáře • 221

  • @georgiraykovski4578
    @georgiraykovski4578 Před měsícem +2

    Най хубав о сеизра ил. Слушателят преди мен .че тези песни саа мехлем за душатa. Браво на певциите и музикантите😊 😂 аб. е 😊😊😊

  • @keramanolova7538
    @keramanolova7538 Před 4 měsíci +2

    Удоволствие е да слушам тази прекрасна музика! Бъдете здрави музиканти и изпълнители на прекрасните песни!❤

  • @adudic3812
    @adudic3812 Před 3 lety +5

    Bravo svaka cast pesma je super zivela vecno makedonija pozz svima ot sefer i marija

  • @user-fb1qs5oh4q
    @user-fb1qs5oh4q Před 8 lety +79

    Има по убава музика от македонската и тя е МАКЕДОНСКАТА ! Благодаря ви приятели , че ми веселите сърцето !

    • @faxvandux894
      @faxvandux894 Před 7 lety +8

      Od sekogas Makedonija imala ubava pesna , naj ubava muzika :*

    • @jovchepetkovski8558
      @jovchepetkovski8558 Před 7 lety +2

      Site pesni od zivko duev

    • @AthanatosBG
      @AthanatosBG Před 6 lety +8

      Mislim da imate velika greska. Nema covek u Bugarske, koj da mrzi Makedoncima.

    • @lujoncevski1469
      @lujoncevski1469 Před 6 lety

      Ангел Ангело

    • @kanchokrastev5232
      @kanchokrastev5232 Před 5 lety +2

      Убава музика на рана мехлем

  • @user-oy8tj9wm9e
    @user-oy8tj9wm9e Před rokem +4

    Възхищам се на вашите градски песни браво

    • @stole9573
      @stole9573 Před měsícem

      Nie sme so tradicija i so istorija, Ohrid moj so vekovi e a ne kako so vikate vie deka Ohrid e bugarski!

  • @BADRUBULDURA
    @BADRUBULDURA Před 2 lety +2

    Ubedljivo najbolji Milovan Sekulovski- Oj Zarino. Talentčina.

  • @katarinatirinda1109
    @katarinatirinda1109 Před 3 lety +5

    Bravo za ove pesme ova devojka ima anđeoski glas a tek kako je lepa

  • @baltaquevedo
    @baltaquevedo Před 4 lety +18

    QUE,E,E, !! BONITA MUSICA QUE,E,E!! PRECIOSA VOZ DE MUJER, QIUE, .E. EXCELENTE ACCOMPANAMIETO MUSICAL QUE LE DAN - CALIDAD DIEZ.

  • @naumsek1181
    @naumsek1181 Před 2 lety +2

    Preubavi Stari Makedonski Ohridski Narodni
    Pesni so Dr. M. Zavkov ❤ 🇲🇰 👍

  • @danevukosav3941
    @danevukosav3941 Před 4 lety +16

    Pjesme za srce i dušu kao melem za žedna usta!

  • @radicadjordjevic2890
    @radicadjordjevic2890 Před 4 lety +9

    Divno,pozdrav iz Srbije

  • @nashmkd
    @nashmkd Před 7 lety +17

    Сплетов е мелем за душата. Браво за пејачите, музичарите и за авторите на емисијата.

  • @Ilija8989
    @Ilija8989 Před 6 lety +20

    Убава земја, убави луѓе, убава музика!
    Beautiful country, beautiful people, beautiful music!

  • @ladhasimi4671
    @ladhasimi4671 Před rokem +1

    Per Professor Milanin që do the mbetet figura e Artit per te gjithe Artistet e Ansamblit Tanec dhe te Maqedonise.Respect per vepren qe la pas!

  • @jeanclaudezorzabalbere3932
    @jeanclaudezorzabalbere3932 Před 6 lety +24

    j'adore et j'adore, encore et encore peuple makenoski

  • @slobodanmatejic3711
    @slobodanmatejic3711 Před 3 lety +6

    Диван глас,дивна музика!Честитам!

  • @Lena-ml1se
    @Lena-ml1se Před 4 lety +10

    Obozavam(: Makedonski melos, poseban osecaj u meni! Hvalaaaaa

  • @kostatrombev8685
    @kostatrombev8685 Před 5 lety +8

    Пејачката ем преуба, ем ангелски глас. Алал вера, рај за очи и душа :)

  • @kirilmirceski9623
    @kirilmirceski9623 Před 5 lety +4

    bravo Ubavina za usi a bogami I oci (makar sto toa vo slucajov I ne e vazno) Bravo devojko so prekrasna dikcija I glas

  • @sasho70
    @sasho70 Před rokem +3

    баш убава музика! Поздрав от България 🤝

  • @bgmakedon
    @bgmakedon Před 3 lety +11

    Легендарната хармоника на македонскиот фолклор маестро Милан Завков.

  • @jwalkerbg60
    @jwalkerbg60 Před 6 lety +23

    Тези песни са мехлем за душата.
    Поздрав!
    :)

  • @Debulgaro
    @Debulgaro Před 7 lety +22

    Prekrasna kompilacia, melem za dusata. Pred nekoa godina beh v star Ohrid mehana ''Sv. Sofija'' i gi slushah sastite pesni na zivo. Pozdravlenia do muzikantite za otlichnoto izpalnenie!

  • @ohrid59mk76
    @ohrid59mk76 Před 7 lety +12

    em glas , em stas , mashala Emilija , lichnna i ubava !

  • @brankaivancev1179
    @brankaivancev1179 Před 2 lety +2

    Обожавам ову музику и ове песме

  • @SuperSergiosj
    @SuperSergiosj Před 3 měsíci

    💖💖💥💥🙏🙏💥💥💖💖💥💥💜💜💪💪 Поздрав из Врања, Јужна Србија и срећно Свима! 💜💥🙏💥💜

  • @dragandjukic1146
    @dragandjukic1146 Před 7 lety +30

    predivno pozdrav iz srbije

  • @danadimitrieva4588
    @danadimitrieva4588 Před 2 lety +2

    Beautiful relaxing music💕🎻

  • @dblaze4745
    @dblaze4745 Před 6 lety +12

    Ogrej ogrej sijaj sonce MAKEDONSKO ubav izbor na pesni orkestarov se remek delo na izvoditeli fala vi bravo👍💖 🇲🇰...

    • @kiregorgovski6474
      @kiregorgovski6474 Před rokem

      Alav da vi je na ovije raboti sto gi izmislite i olesnavte mnogu raboti bravoooooo!!!!!!.

  • @danadimitrieva4588
    @danadimitrieva4588 Před rokem +2

    Beautiful relaxing songs ❤

  • @jovicabolcic5959
    @jovicabolcic5959 Před 6 lety +10

    ORIGINAL MAKDONSKI PESNI I NAJ UBAVA MAKEDONSKA MUZIKA .DA NI ŽIVEE NAŠA UBAVA I SAKANA MAKEDONIJA .POZZ .ZA CEL ORKESTAR I CELA GRUPA.

  • @tulsarian
    @tulsarian Před 7 lety +19

    И аз като Ангелов се определям като.. българин( макар и с корени от Битоля по майчина линия), но песните будят в мене хубави чувства.

    • @s4sukesharingan
      @s4sukesharingan Před 7 lety +1

      Aram Tulsari

    • @user-fb1qs5oh4q
      @user-fb1qs5oh4q Před 6 lety +15

      Aram Tulsarian
      Господин Tulsarian , аз съм българин , но македонската песна ми е пре лепа и само нея слушам ! Благодаря ви македонци , че ми веселите срцето и ми радвате душата !

    • @MrPrince1959
      @MrPrince1959 Před 4 lety +2

      @@user-fb1qs5oh4q И аз никога не съм се чувствал, като нещо различно от българин! Харесвам и слушам гръцки,македонски,сръбски,руски песни и музики!Смятам,че ЕДИНСТВЕНОТО БОЖЕСТВЕНО на земята е МУЗИКАТА! И никой не иска да присвоява НИЧИЯ ЗЕМЯ и самобитност!Както заплашват сръбските Велико-шовинисти!

    • @gorangaskovski6272
      @gorangaskovski6272 Před 3 lety +2

      Tii znaj so znaci da si Od Bitolaaa abe nie sme silaaa Bitolcaniiii

    • @madmaxpfc
      @madmaxpfc Před 3 lety +2

      @@MrPrince1959 Potpuno se slažem sa tobom druže! Muzika je ta koja briše granice među narodima. Ko voli muziku, za njega granice ne postoje. Pozdrav iz Srbije😉🇷🇸🇲🇰🇧🇬🇬🇷🇧🇦🇲🇪

  • @acoaco8707
    @acoaco8707 Před 7 lety +15

    site sme si naši koj je covek je covek

    • @MrPrince1959
      @MrPrince1959 Před 4 lety +3

      To .. nema veza dal si srbin,bugarin ,macedonac! Svi smo "balkanci".

    • @lucykirin3966
      @lucykirin3966 Před 11 dny

      ​@@MrPrince1959👏🤝👌❤

  • @robertdzm
    @robertdzm Před 7 lety +26

    30 минута Емилија Ѓореска Ој ти момче охриѓанче
    не се сеќавам дали сум слушнал нешто поубаво да звучи од музиката и пеењето на Емилија. Секоја чест.
    А и многу убава жена.

  • @francabroekhaar2852
    @francabroekhaar2852 Před 6 lety +8

    Wij kijken en luisteren graag naar deze mooie muziek

  • @PetarCF123
    @PetarCF123 Před 3 lety +2

    Super miks

  • @user-wb1em7jf2t
    @user-wb1em7jf2t Před 6 lety +9

    много качествена музика

  • @marijamisailovic7805
    @marijamisailovic7805 Před 2 lety

    Bravo za site izvoditeli

  • @joegrez
    @joegrez Před 4 lety +10

    Со поштовање до коментаторите од Бугарија: Со вакви испади не само што не не зближувате, туку јазот што не дели го правите поголем и подлабок. Не ви чини таа политика; со сила убавина не бидува. Блиски сме, но не сме исти, како и многу други народи во светот. Жал ми е што уште не можите да ги разберете работите како реална слика во ова време. Песните и музиката се богатство и гордост на Македонија. Имајте убав ден.

    • @zdravetodorov9400
      @zdravetodorov9400 Před 2 lety

      Пријателе, овие господа многу добро ја разбираат реалноста ,но нивна задача е да го одработат тоа за кое се платени.Бугарска пропаганда секаде каде за тоа ќе им се појави шанса.Македонското национално чувство ни е толку длабоко и чисто и никој нема да не поколеба а најмалку овие ситни провокатори .Да уживаме во нашава Македонска музика.

  • @dusankatraceska439
    @dusankatraceska439 Před 5 lety +8

    DUSHA SE TOPI OD UBAVA MAKEDONSKA PESNA,,,

  • @lucykirin3966
    @lucykirin3966 Před 11 dny

    WUNDERSCHÖNE STIMMEN ❤❤❤

  • @UBIGI
    @UBIGI Před 6 lety +3

    Стари градски песни.... !

  • @NikolaGroepchef
    @NikolaGroepchef Před rokem

    ❤Nikola od Ohrid

  • @zend3rr
    @zend3rr Před 6 lety +4

    Вечна МАКЕДОНИЈА!!!!!

  • @tatamata5668
    @tatamata5668 Před 7 lety +3

    Makedonskiot narod od sekogas bil muzi4ki nadaren.

    • @aswinshrestha1248
      @aswinshrestha1248 Před 6 lety

      Tata Mata gddggffjxadhhkjf bfvjcxcohh Nvs kb, व् ्इहभधभससैदह

  • @vasaljohki4136
    @vasaljohki4136 Před 3 lety +1

    BRAVO BITOLJCANCI

  • @gogo7241
    @gogo7241 Před 8 lety +14

    ima li poubava muzika od makedonska....nema , nema ni da ima

    • @miroslavstankovic7147
      @miroslavstankovic7147 Před 7 lety +1

      Srpska izvorna i gradska .

    • @zlatkopetrov2744
      @zlatkopetrov2744 Před 7 lety +2

      Miroslav Stankovic српска изворна ама друг пат! не видиш ли дека се пее на бугарски!?

    • @UBIGI
      @UBIGI Před 6 lety +1

      сите български песни са мед и възторг за душата и човешките усещания...
      стари градски - песни за седенки - жетварски песни - гъдулка - кавал - гайдана - Дико Илиев ...

    • @user-cf4sx2ps4k
      @user-cf4sx2ps4k Před 5 lety +2

      @@zlatkopetrov2744 дебре се изедовте со србинот лажни.соништа имате двата

    • @zlatkopetrov2744
      @zlatkopetrov2744 Před 5 lety +1

      Marija Naumovska Де мори Маре ! Ти па сега сеир гледаш!

  • @user-ge6gq9tm7o
    @user-ge6gq9tm7o Před 6 lety +8

    Айде стига бре ! У нас в Пловдив, в квартал "Кючук Париж" ги свирехме половината от тези песни преди 30 и кусур години.....

    • @doloresabadjieva1336
      @doloresabadjieva1336 Před 6 lety +1

      Е и какво ? Тук на балканите големите държави толкова пъти са пускали миксера ! Как се делите ? :)

    • @jwalkerbg60
      @jwalkerbg60 Před 6 lety +1

      Илия, имената на улиците в квартал "Кючук Париж" казват всичко.

    • @UBIGI
      @UBIGI Před 6 lety +1

      Стари градски песни! ...

    • @UBIGI
      @UBIGI Před 6 lety +4

      „Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец - същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: „Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…“ … „Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.“ И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“

    • @Debulgaro
      @Debulgaro Před 6 lety +8

      Ilija, za da ne ostane nekoi s pogreshna predstava i za da ne si mislat makedoncite che provocirash, hubavo e da spomenesh che ''Kuchuk Paris'' v Plovdiv e izvesten kato makedonskia kvartal i e sastaven izcialo ot makedonski bezhanci ot Vardarska I Egejska Makedonija, taka da ne e chudno che ste peeli sashtite pesni.

  • @georgiraykovski4578
    @georgiraykovski4578 Před měsícem

    Това е силата на изкуствоэто и. На музиката тези ор.

  • @nikolasimjanoski5210
    @nikolasimjanoski5210 Před 2 lety +1

    Aide Bugari olle na korida kako volovi bez rogovi, lupajte na prazno.

  • @martinmacur2559
    @martinmacur2559 Před 6 lety +1

    30:00 edna od poubavite !

  • @tomislavkostich174
    @tomislavkostich174 Před 6 lety +4

    I'd like to merry Emilija!

  • @mariavodenska4030
    @mariavodenska4030 Před 4 lety +2

    МАКЕДОНСКИТЕ ПЕСНИ СЕ ВЕЧНИ

  • @user-fb1qs5oh4q
    @user-fb1qs5oh4q Před 8 lety +15

    Това не са " Македонски вредности" ! Това са най убавите изпълнители на най убавата балканска народна песен ! Благодарам им !

    • @elenamatota175
      @elenamatota175 Před 7 lety +4

      ovde ne slushnav nikoj drug jazik osim makedonski

    • @zlatkopetrov2744
      @zlatkopetrov2744 Před 7 lety +1

      Elena Matota "достоjна за љубов-вака се зборува и во Бугариja

    • @evazolnercikova547
      @evazolnercikova547 Před 7 lety

      Zlatko P

    • @anapercevic5061
      @anapercevic5061 Před 7 lety +3

      Bravo braco, iz srbije!

    • @elenamatota175
      @elenamatota175 Před 7 lety +5

      braco is srbije?!....gluposti, toa se makedonski peaci "ohridski starogradski pesni"

  • @naumepetrevski9272
    @naumepetrevski9272 Před 7 lety +2

    mnogu ubavi narodni pesmi,

    • @UBIGI
      @UBIGI Před 6 lety

      песни

  • @valyabozhilova8709
    @valyabozhilova8709 Před 6 lety +3

    Баща ми я пееше...Тези песни, старите градски, явно са се пели по цяла България, онази, преди Ньойския договор.

  • @georgiraykovski4578
    @georgiraykovski4578 Před měsícem

    😅 айй за очите и за ушите😊

  • @BADRUBULDURA
    @BADRUBULDURA Před 2 lety

    😊😊😊😊😊

  • @lazoantoski7946
    @lazoantoski7946 Před 6 lety +5

    mi ja ispolnuvate dusata

  • @iliyastanojkovic156
    @iliyastanojkovic156 Před 6 lety +4

    Nov Najbolji splet pesama za dusu.....Ziveli czcams.com/video/lVHdGjDl9vc/video.html

  • @SuperSergiosj
    @SuperSergiosj Před 9 měsíci

    💜💜💥💥💜💜🙏🙏💖💖💪💪

  • @mikelawson6046
    @mikelawson6046 Před 7 lety +1

    Bitola baban bitola

  • @dimche111
    @dimche111 Před 7 lety +4

    ili si mome makedonce ta si tolku ubavaaaaaaaaaaaaaa ehaaaa!

  • @mariavodenska4030
    @mariavodenska4030 Před 4 lety +4

    makedonski melos nenadminat

  • @gogo-hw1pm
    @gogo-hw1pm Před 3 lety +5

    MAKEDONSKITE PESNI SE DADENI OD BOGA,NE POSTOI NA CEL SVET POUBAVI PESNI OD MAKEDONSKITE,MAKEDONSKIOT MELOS E MELEM NA DUSATA,MAKEDONCITE SE POCETOKOT NA SVETOT I KULTURATA...NE SE SPOMNUVA MAKEDONIJA VO BIBLIJATA SLUCAJNO

  • @martinpopov1307
    @martinpopov1307 Před 3 lety

    Най-хубавият край на България е македонският! Прекрасна музика и хубави песни.

  • @mitragrubisic785
    @mitragrubisic785 Před 5 lety +1

    ABC?

  • @chistachkata
    @chistachkata Před 6 lety +4

    Простете коментара, знам, че ще си навлека неприятности тук, но само аз ли чувам чиста българска реч в първата песен, като измамена от любов, достойна за любов, така ли пак се казва на маке също?

    • @chistachkata
      @chistachkata Před 6 lety +2

      да, това за езиците, че са сходни ми е ясно, но истината е другаде. Просто това е българската стара градска песен - Аз съм мома англичанка
      czcams.com/video/Z1YFL8q87iE/video.html
      czcams.com/video/TcFbTmaRiY4/video.html
      Във вашия вариант англичанка е променено на охридянка.

    • @chistachkata
      @chistachkata Před 6 lety

      Съгласна съм, имате много песни, но ние също, и ние имаме признато от света фолклорно наследство от 250,000 народни песни. Мисля, че това трудно ще оборите. А старите градски песни нямам данни колко са, но специално за тази Ви дадох втория линк в ютюб е от 30-те години. Не се наемам да кажа коя е първа, но може да стигнем до вечния спор за това, кое е първо - яйцето или кокошката. Поздрави.

    • @chistachkata
      @chistachkata Před 6 lety +1

      хехе, Вие лечител ли сте? Мислех, че разговаряхме за музика, пък той си предлага бизнес услугите. Излязла съм от тази възраст, за лечението, което ми предлагате. Но и тук ще Ви предоставя един интересен факт отново свързан с българското - Българските богомили в 10 век имат книга за 101 билки, които лекуват всякакви болежки. Може професнионално да ви заинтересува.

    • @chistachkata
      @chistachkata Před 6 lety +1

      Няма как да ги присвояваме след като са си наши, пък и ваши, зависи от гледната Ви точка. Боян Мага, основател на богомилството, е брат на свети Иван Рилски и на Петър , всичките са синове на Симеон Велики. Това за фолклора ми убягва, защото не мисля че фолклор има общо с билкарство, но щом казвате....

    • @chistachkata
      @chistachkata Před 6 lety +1

      Невероятно, но факт! Били сме християни още от 1 век-. Борис Михаил само е обърнал апостолското християнство в канонично в угода на Византия, затова и Византия са го провъзгласили за цар, а пък кан по принцип значи княз.
      czcams.com/video/7rDP52_CIBU/video.html

  • @vasilkoblazevski2344
    @vasilkoblazevski2344 Před 6 lety

    Milekitic

  • @goranstarcevic7912
    @goranstarcevic7912 Před 8 měsíci

    Zasto se izbrusali moj komentar u kome sam rekao da mnogo volite da kradete vise od pollovine vase n muzike je bugars
    kog porekla

  • @gogo-hw1pm
    @gogo-hw1pm Před 4 lety +6

    Бог да бие русе, тие татари шо коментираат МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ 😀😀😀😀

  • @georgiraykovski4578
    @georgiraykovski4578 Před 29 dny

    Коя е евачката .изписвайте им имената. 17:04 17:04

  • @vasilkoblazevski2344
    @vasilkoblazevski2344 Před 6 lety +1

    Milekiticbomba

  • @vesselintzotchev674
    @vesselintzotchev674 Před 7 lety +8

    Нашите деди са се наричли българи и са прогонени от сърби и гърци от родните им места в Македония, която си остава в родовата ни памет като неразделна част от Българщината! Затова си я обичаме и музиката и людете които не си кривят душата и се наричат както дедите ни... Памет на всички борци за свобода от робство и тиранство!

    • @TheTrta
      @TheTrta Před 6 lety +3

      Vesselin Tzotchev ti ne si aren so glavata

    • @chistachkata
      @chistachkata Před 6 lety +4

      Не са всички изгонили, Aleksandar Cvetkovski, но тези, които сега са там са се постарали да им променят самосъзнанието в последните 100 години. Само във Вардарска Македония, по Анри Пози, са били 2, 600, 000 българи. Първоначално, след 1912 г - (като са видели с какви зверове си имат работа - т.е. сърбите) -бежанците в България са били 500,000, след етно-чистките на Тито, още 160,000 са избягали, а 23,000 образовани хора са изклани, като направим изваждането, поне 1 милион и половина трябва да са останали, но чух в някакво видео, че само около 10,000 имат българско самосъзнание. Това е тъжната истина -обичаме ги, не обичаме, те не знаят защо ги обичаме. Не знаят и те самите какви са, тая македонска идентичност е насадена, защото не е могла да бъде втълпена сръбска самоличност.
      А за Егейските, там физически са останали само няколко хиляди, но нищо - В Солун почти всички са българи, вплетени дълбоко в държавата им, нищо, че не се пишат, че са българи- имената им го подсказват - напр. има един известен музикант, който с музиката си прославя и българското си име - Дине Донефф. Известно време преди това се представя с гръцко име - Костас Теодороу..... Ще дойде време да не ни е страх да казваме кои сме, защото тези, които се опитаха да ни претопят ще помислят, че са победили, тогава от корените ще израстат нови фиданки... Така поне мисля аз. Поздрави.

    • @UBIGI
      @UBIGI Před 6 lety +3

      Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина.

    • @UBIGI
      @UBIGI Před 6 lety +4

      „Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец - същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: „Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…“ … „Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.“ И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“

    • @hpmeteor
      @hpmeteor Před 6 lety +3

      Фиданки не растат од хибриди. Вие сите во Бугарија сте хибриди, калемени бугари од Македонија. Секогаш таму ќе бидете дошлаци и ќе им бидете потребни само за дневна политика. Крушата паѓа под круша а земјата македонска раѓа Македонци не раѓа Бугари. Само кукавицата неси јајца во туѓи гнезда и друг и ги одгледува младите.

  • @davidkocev2496
    @davidkocev2496 Před 2 lety

    178

  • @NadaNakovska
    @NadaNakovska Před 9 měsíci +2

    Bugarite sekogas bile na pogresna strana i nikako da ja naucat lekcijata i se ponavlaci tupaci

  • @PARTALICIRE
    @PARTALICIRE Před 5 lety

    Zmomo

  • @emilgeraskov5833
    @emilgeraskov5833 Před 4 lety +1

    През 19 век имало много македонци, но те са се смятали за гърци. Гърците първи дават името македонци на българите в Македония и Тракия, целта им е била да ги гърцизират. Патриаршистите българи наричали себе си македонци и се смятали за гърци.
    Ethnonym
    With the conquest of the Balkans by the Ottomans in the late 14th century, the name of Macedonia disappeared as a geographical designation for several centuries. The name was revived just during the early 19th century, after the foundation of the modern Greek state with its Western Europe-derived obsession with Ancient Greece.[134][135] As result of the rise of nationalism in the Ottoman Empire, massive Greek religious and school propaganda occurred, and a process of Hellenization was implemented among Slavic-speaking population of the area.[136][137] In this way, the name Macedonians was applied to the local Slavs, aiming to stimulate the development of close ties between them and the Greeks, linking both sides to the ancient Macedonians, as a counteract against the growing Bulgarian cultural influence into the region.[138][139] As a consequence since 1850s some Slavic intellectuals from the area, adopted the designation Macedonian as a regional identity, and it began to gain a popularity.[140] Serbian politics then, also encouraged this kind of regionalism to neutralize the Bulgarian influx, thereby promoting Serbian interests there.[141] During the interbellum Bulgaria also supported to some extent the Macedonian regional identity, especially in Yugoslavia, to prevent the Serbianization of the local Slavs. Ultimately the designation Macedonian, changed its status in 1944, and went from being predominantly a regional, ethnographic denomination, to a national one.[142]
    en.wikipedia.org/wiki/Macedonians_(ethnic_group)
    Macedonian nationalism
    en.wikipedia.org/wiki/Macedonian_nationalism
    Коjа вистина?
    Петар Богоjески
    globusmagazin.mk/%D0%BA%D0%BE%D1%98%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0/
    За превод от гръцки translate.google.com/
    превода на английски е по-добър, може да превежда и pdf файлове
    Το ζήτημα των σλαβόφωνων
    Ωστόσο, την ίδια στιγμή παρέμεινε στο έδαφος της ελληνικής Μακεδονίας ένας σημαντικός αριθμός σλαβόφωνων. Μάλιστα, στο βαθμό που υπήρχε και η διαρκής βουλγαρική διεκδίκηση, για ένα διάστημα ήταν το ελληνικό κράτος που προσπάθησε να καλλιεργήσει και «μακεδονική» συνείδηση (σε αντιδιαστολή προς τη βουλγαρική), συμπεριλαμβανομένης της έκδοσης το 1925 και σχετικού αλφαβητάριου, του Abecedar.
    www.tanea.gr/2018/09/30/people/i-istoria-tou-makedonikou-zitimatos-pos-ftasame-stis-prespes/
    Όσο κι αν μας φαίνεται παράξενο ο πραγματικός υπεύθυνος για την καλλιέργεια της «μακεδονικής» ταυτότητας στους σλαβόφωνους πληθυσμούς δεν είναι άλλος από την επίσημη ελληνική (αντιβουλγαρική) πολιτική! Και θα σας εξηγήσω αμέσως το γιατί. Στην προσπάθειά τους να βρουν τρόπους για να προσεταιριστούν τους επίμαχους σλαβόφωνους πληθυσμούς της Μακεδονίας οι Έλληνες, που δεν διέθεταν το πλεονέκτημα της γλωσσικής συγγένειας (όπως οι Βούλγαροι), επιχείρησαν να εμφυσήσουν σ’ αυτούς τους πληθυσμούς την προπαγανδιστική ιδέα ότι είναι απόγονοι των αρχαίων Μακεδόνων και του Μεγάλου Αλεξάνδρου, επομένως ότι δεν είχαν σλαβική καταγωγή! «Αυτός ο Μέγας Αλέξανδρος, παιδιά μου, αυτός ο βασιλεύς των πατέρων σας, έγινεν όργανο του Θεού, διότι εις όλον τον κόσμο που εκυρίευσε διέδωκε την ωραίαν ελληνικήν γλώσσα μας», εξηγούσε ο μακεδονομάχος Παπα-δράκος στους σλαβόφωνους κατοίκους του χωριού Σλήμνιτσα. Αυτό το προερχόμενο από το ελληνικό προπαγανδιστικό οπλοστάσιο τερατώδες επιχείρημα στέφθηκε με απρόσμενη επιτυχία: ενώ μέχρι τότε ακόμη και το όνομα «Αλέξανδρος»(Αλεξάντρ) ήταν άγνωστο μεταξύ των σλαβόφωνων, χάρη στην ελληνική εξόρμηση οι σλαβόφωνοι της Μακεδονίας άρχισαν να αισθάνονται περήφανοι που κατάγονταν από το Φίλιππο και τον Μέγα Αλέξανδρο! Μάλιστα, ελληνικές οργανώσεις με έδρα την Αθήνα έφθασαν στο σημείο να τυπώσουν Διακηρύξεις καθώς και τις περίφημες Προφητείες του Μέγα Αλέξανδρου στη «μακεδονική» γλώσσα αλλά με ελληνικό αλφάβητο! Ως γνωστόν όλη αυτή η πετυχημένη εθνική επιχειρηματολογία υπέρ της μακεδονικής ταυτότητας των σλαβόφωνων επέστρεψε, κατά την επόμενη ιστορική φάση (μετά το 1912), ως μπούμερανγκ σε βάρος των ελληνικών θέσεων. Και αυτό γιατί δεν μπορείς να αρνείσαι κάτι που εσύ δημιούργησες…
    tvxs.gr/news/ellada/makedoniko-zitima-onoma-mas-einai-i-psyxi-mas
    Η γελάδα πίσω από τη φτέρη
    Θα περιοριστώ σε μερικές μόνο επισημάνσεις. Οι έλληνες ιθύνοντες έκαναν πολλές, αλλά τελικά άκαρπες προσπάθειες, τα 35 χρόνια που προηγήθηκαν του 1912, να αντικαταστήσουν τον όρο "Βούλγαροι", για τους σλαβόφωνους χριστιανούς της Μακεδονίας, με τον όρο "Μακεδόνες". Κι αυτό για να αφαιρέσουν, έστω και ονοματολογικά, το εθνολογικό πλεονέκτημα του αντίπαλου δέους: της Βουλγαρίας. Ήδη από το μακρινό 1877, ορισμένοι λόγιοι άνδρες του "ελληνισμού" προσπαθούσαν να πείσουν την κοινή γνώμη ότι οι "βουλγαρόφωνοι Έλληνες" ένα πρωτότυπο κατασκευαστικό δημιούργημα του ελληνικού αλυτρωτισμού αυτοαποκαλούνται "Μακεδόνες" και ως τέτοιοι πρέπει να εκλαμβάνονται.
    Στόχος να πειστούν οι συγκεκριμένοι Μακεδόνες ότι είναι απόγονοι του "έλληνα" στρατηλάτη Μεγαλέξανδρου...
    abecedar.blogspot.com/2011/08/blog-post_28.html
    www.google.com/search?q=1870+%CE%A0%CE%B1%CF%84%CF%81%CE%B9%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%B5%CE%AF%CE%BF+%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CF%8C%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CE%93%CF%81%CE%B1%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CE%BD%CE%BF%CE%B9+%CE%92%CE%BF%CF%8D%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%BF%CE%B9&sxsrf=ACYBGNQ_cPDr_T_AdwhxD9YJ4GCzA-W5XA:1572029388795&ei=zEOzXZ2aMNL66QTXgqboDw&start=0&sa=N&ved=0ahUKEwidsK7qibjlAhVSfZoKHVeBCf04ChDy0wMIkgE&biw=1366&bih=625
    www.google.com/search?ei=TcxjXe7eCovrrgT8q6-4AQ&q=%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CF%8C%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CE%A3%CE%BB%CE%B1%CE%B2%CF%8C%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%BF%CE%B9+19%CE%BF%CF%85+%CE%B1%CE%B9%CF%8E%CE%BD%CE%B1+%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CF%82+%CE%95%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B9%CF%83%CE%BC%CF%8C%CF%82++%CE%91%CE%BB%CE%AD%CE%BE%CE%B1%CE%BD%CE%B4%CF%81%CE%BF%CF%82+%CE%BF+%CE%9C%CE%AD%CE%B3%CE%B1%CF%82&oq=%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CF%8C%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CE%A3%CE%BB%CE%B1%CE%B2%CF%8C%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%BF%CE%B9+19%CE%BF%CF%85+%CE%B1%CE%B9%CF%8E%CE%BD%CE%B1+%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CF%82+%CE%95%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B9%CF%83%CE%BC%CF%8C%CF%82++%CE%91%CE%BB%CE%AD%CE%BE%CE%B1%CE%BD%CE%B4%CF%81%CE%BF%CF%82+%CE%BF+%CE%9C%CE%AD%CE%B3%CE%B1%CF%82&gs_l=psy-ab.12...34577.34577..42477...0.0..0.107.107.0j1......0....2j1..gws-wiz.iHmMnrftJeQ&ved=0ahUKEwiuuZLhwKDkAhWLtYsKHfzVCxcQ4dUDCAo
    bulgarian exarchate Macedonia
    www.google.com/search?q=bulgarian+exarchate+Macedonia&oq=bulgarian+exarchate+Macedonia&aqs=chrome..69i57j33.1692j0j8&sourceid=chrome&ie=UTF-8
    www.google.com/search?q=bulgarian+exarchate+Macedonia&sxsrf=ALeKk01OuWVLeQS4vLTICi5RPwjXaJ6Jnw:1586357274466&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwixidOuidnoAhXhrnEKHd7UC04Q_AUoAHoECBMQCA&biw=1366&bih=625
    Ethnic Rivalry and the Quest for Macedonia 1870-1913
    www.academia.edu/29432529/Ethnic_Rivalry_and_the_Quest_for_Macedonia_1870_1913

  • @panebanjanski8147
    @panebanjanski8147 Před 3 dny

    Nu Bio 8 NNI 81 99ã.

  • @emilgeraskov5833
    @emilgeraskov5833 Před 3 lety

    World War II in Yugoslav Macedonia
    Final operations for the liberation of Macedonia
    Under the leadership of the new Bulgarian pro-Soviet government, four Bulgarian armies, 455,000 strong in total, were mobilized and reorganized. By the end of September, the Red Army 3rd Ukrainian Front troops were concentrated at the Bulgarian-Yugoslav border. In the early October 1944 three Bulgarian armies, consisting of around 340,000-man,[55] together with the Red Army reentered occupied Yugoslavia and moved from Sofia to Niš, Skopje and Pristina to blocking the German forces withdrawing from Greece.[56][57] In Macedonia the Bulgarians operated in conjunction with the fighters of the MNLA, but this cooperation did not proceed without difficulties.[58] From 8 October to 19 November, the Stracin - Kumanovo operation was held and Kratovo, Kriva Palanka, Kumanovo and Skopje[59] were taken.
    At the same time the Bregalnica - Strumica operation was led, and the Wehrmacht was driven from the villages of Delchevo, Kočani, Stip, Strumica and Veles.[60] Southern and Eastern Serbia, Kosovo and Vardar Macedonia were liberated by the end of November.[61][62] The 3rd Ukrainian Front in collaboration with the People's Liberation Army of Yugoslavia and Bulgarian People's Army carried out the Belgrade Offensive. The 130,000-strong Bulgarian First Army continued to Hungary, driving off the Germans, while the rest moved back to Bulgaria. On a series of maps from Army Group E, showing its withdrawal through Macedonia and Southern Serbia, as well as in the memoirs of its chief of staff, there is almost no indication of Yugoslav Partisan units, but only Bulgarian divisions. Despite these facts, the contribution of Bulgarian troops is still much debated in the Republic of Macedonia for political reasons.[63][64]
    en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_in_Yugoslav_Macedonia?fbclid=IwAR12_RkcmTXq5UxQ4eQ2mjJ9awL4wh9d7q2sCqO3m9ZtrnUJ7um-A_YZpvE
    War and revolution in Yugoslavia, 1941-1945: occupation and collaboration, Jozo Tomasevich, Stanford University Press, 2001, ISBN 0-8047-3615-4, pp. 751-752.
    books.google.bg/books?id=fqUSGevFe5MC&pg=PA751&redir_esc=y&fbclid=IwAR2ki6ukkKk5aOKajk-n7QGPx-Ds_xVZpGv6a0K1JgOfn3s7tn3VyzaD-LU#v=onepage&q&f=false
    Zrtve rata 1941-1945
    publikacije.stat.gov.rs/G1966/Pdf/G19666001.pdf
    Апостолски - во завршните операции од антифашистичката битка активно се вклучила и армијата на Отечествениот фронт на Бугарија, а во операцијата за ослободување на Скопје учествувала Втората отечествено-фронтовска бугарска армија
    360stepeni.mk/general-apostolski-vo-osloboduvaneto-na-kriva-palanka-kumanovo-i-drugi-mesta-uchestvuvashe-i-bugarska-vojska/?fbclid=IwAR1gD-h8yr6_CZkRlc4lF8uVkXJSUhTLs7RLWP32tnqSJ_b7xG1Y_LdBmWk
    Svetozar Vukmanović - Tempo Macedonia
    www.google.com/search?q=Svetozar+Vukmanovi%C4%87+-+Tempo+Macedonia&sxsrf=ALeKk02Klfta6cJKIFHekyIZhudokAosQg:1603020969251&ei=qSiMX4LvDvGNlwT9tYzADA&start=0&sa=N&ved=2ahUKEwjC58G7hr7sAhXxxoUKHf0aA8g4ChDy0wN6BAgLEDI&biw=1024&bih=625
    www.google.com/search?q=Svetozar+Vukmanovi%C4%87+-+Tempo+Macedonia&sxsrf=ALeKk02wfshRWnOxIoS5oVoPVA2WeZS9-Q:1603020916277&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwiSwKCihr7sAhWrAGMBHVlzBlkQ_AUoAHoECAsQCA&biw=1024&bih=625
    November 13, 1944 (Monday)
    The Bulgarian 1st Army captured Skopje.[15]
    The Japanese destroyers Akebono, Akishimo, Hatsuharu and Kiso were all bombed and sunk by U.S. Navy aircraft in and around the Cavite Naval Yard in Manila, while destroyer Okinami was sunk 8 nautical miles west of the city.
    Japanese submarine I-12 was hedgehogged and sunk east of Hawaii by American warships.
    Civil air service returned to London for the first time since September 1939.[5]
    en.wikipedia.org/wiki/November_1944
    Stone & Stone Books
    War Diary
    November 13, 1944 (Monday)
    Russian Front
    Finnish forces capture Inari in northern Finland
    Arctic Front, June 1941 - May 1945
    German forces withdraw from Skopje as Bulgarian 1st Army advances
    Southern flank of the Russian Front, 1944-1945
    Bulgarian 1st Army captures Skopje
    Southern flank of the Russian Front, 1944-1945
    books.stonebooks.com/wardiary/19441113/
    Books on this subject
    War Diary entries for this subject Narrower subjects
    Main subjects
    Balkan campaigns, the Aegean, and the Adriatic, 1942-1945
    Russo-German War, 1941-1945
    Axworthy, Mark, Cornel Scafes, and Christian Craciunoiu. Third Axis Fourth Ally: Romanian Armed Forces in the European War, 1941-1945. London: Arms and Armour, 1995
    Bantea, Eugen, Constantin Nicolae, and Gheorghe Zaharia. Romania in the War against Hitler's Germany, August 1944-May 1945. Bucharest: Meridiane Publishing House, 1970
    Buchner, Alex. Ostfront 1944: The German Defensive Battles on the Russian Front, 1944. West Chester, PA: Schiffer Military History, 1991
    Clark, Alan. Barbarossa: The Russian-German Conflict, 1941-45. New York: William Morrow and Company, 1965
    Cornish, Nik. Armageddon Ost: The German Defeat on the Eastern Front 1944-45. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2006
    Dick, C. J. From Defeat to Victory: The Eastern Front, Summer 1944. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 2016
    Erickson, John. The Road to Berlin. New York: Harper and Row, 1983
    Erickson, John (editor). Main Front: Soviet Leaders Look Back on World War II. London: Brassey's, 1987
    Frieser, Karl-Heinz, Klaus Schmider, Klaus Schonherr, et al. Das Deutsche Reich in der Defensive: Die Ostfront 1943/44, Der Krieg im Osten und an den Nebenfronten. Munchen: Verlagsgruppe Random House GmbH, 2007
    Glantz, D. M. and Jonathan House. When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 1996
    Gosztony, Peter. Der Kampf um Budapest, 1944-1945. Munich: Schnell und Steiner, 1964
    Grechko, Andrei (ed). The Liberation Mission of the Soviet Armed Force in the Second World War. Moscow: Progress Publishers, 1975
    Guillemot, Philippe. Hungary 1944-1945: The Panzers' Last Stand. Paris: Histoire & Collections, 2011
    Hinze, Rolf. East Front Drama 1944. Winnipeg: J.J. Fedorowicz, 1996
    Hinze, Rolf. With the Courage of Desperation: Germany's Defence of the Southern Sector of the Eastern Front, 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013
    Hlihor, Constantin and Ioan Scurtu. The Red Army in Romania. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000
    Hnilicke. Das Ende aud dem Balkan, 1944/45. Berlin: Musterschmidt-Verlag
    Isaev, A. and M. Kolomiets. Tomb of the Panzerwaffe: The Defeat of the Sixth SS Panzer Army in Hungary. Solihull, UK: Helion & Company, 2014
    Jakl, Tomas. May 1945 in the Czech Lands: Ground Operations of the Axis and Allied Forces. Prague: MBI Publishing - Czech, 2004
    Kern, Erich. Die Letze Schlacht Ungarn 1944-45. Preussisch-Oldendorf: 1960
    Kissel. Die Katastrophe In Rumanien 1944. 1964
    Konev, I. Year of Victory. Moscow: Progress Publishers, 1969
    Maier, Georg. Drama between Budapest and Vienna: The Final Battles of the 6. Panzer-Armee in the East, 1945. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2004
    Matev, Kaloyan. Red Wind over the Balkans: The Soviet offensive south of the Danube, September-October 1944. Solihull, UK: Helion & Company - Forthcoming, date unknown
    McTaggart, Patrick. Siege! Six Epic Eastern Front Assaults of World War II. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2005
    Melnyk, Michael James. To Battle: The Formation and History of the 14th Galician Waffen-SS Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002
    Minasyan, M. M. (ed). Great Patriotic War of the Soviet Union. Moscow: Progress Publishers, 1974
    Mitcham Jr, Samuel W. Crumbling Empire: The German Defeat in the East, 1944. Westport, CT: Greenwood Press and Praeger Publishers, 2001
    Moore, Perry. Panzerschlacht: Armoured Operations on the Hungarian Plains, September-November 1944. Solihull, UK: Helion & Company, 2008
    Nevenkin, Kamen. Take Budapest: The Struggle for Hungary, Autumn 1944. Stroud, UK: Spellmount / The History Press, 2012
    Pencz, Rudolf. For the Homeland! The History of the 31st Waffen-SS Volunteer Grenadier Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002
    Pierik, Perry. Hungary 1944-1945: The Forgotten Tragedy. Nieuwegein: Aspekt, 1997
    Ranki, Gyorgy. 1944 Marcius 19: Magyarorszag Megszallasa. Budapest: Kossuth Konyvkiado, 1979
    Schmidt-Richberg. Das Ende auf Dem Balkan. Heidelberg: Scharnhorst Buchkameradschaft, 1955
    Seaton, Albert. The Russo-German War, 1941-45. London: Arthur Barker, 1971
    Sharpe, Michael and Brian L. Davis. Leibstandarte: Hitler's Elite Bodyguard. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2002
    Shtemenko, S. M. The Last Six Months: Russia's Final Battles with Hitler's Armies in World War II. Garden City, NY: Doubleday, 1977
    Staff of S&T. War in the East: The Russo-German Conflict, 1944-45. New York: SPI, 1977
    Szamveber, Norbert. Days of Battle: Armoured Operations North of the River Danube, Hungary 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013
    Szamveber, Norbert. The Sword Behind The Shield: A Combat History of the German Efforts to Relieve Budapest 1945. Solihull, UK: Helion & Company, 2016
    Taylor, Brian. The Defeat of Germany, 19 November 1942 - 15 May 1945. Staplehurst, UK: Spellmount Ltd, 2004
    Treptow, Kurt W. (editor). Romania and World War II. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000
    Ungvary, Krisztian. Battle for Budapest: 100 Days in World War II. London: I.B. Tauris, 2003
    Ziemke, Earl F. Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East. Washington DC: Government Printing Office, 1966
    books.stonebooks.com/subject/1000269/

    • @emilgeraskov5833
      @emilgeraskov5833 Před 3 lety

      In the last week of October the Russians and Bulgarians made strong bids to take Kraljevo and Skoplje. Having the troops to spare and the railroad, Loehr could meet the challenge, if in both places none too soon. On 2 November Army Group E stopped the Russians at Kraljevo and in the next several days halted the Bulgarians east of Skoplje. The success of the withdrawal through Macedonia was then assured.31 North of Skoplje the army group would have to veer west onto poorer roads, but it would be spared the almost certain disaster of a winter march through the coastal mountains.
      Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje.
      Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje. The next day Balkan Air Force bombers had destroyed the Drina bridge at Visegrad, backing up truck and troop columns eighty five miles east to Kraljevo. In Albania strong partisan units hemmed XXI Mountain Corps in on all sides as it tried to join the retreat. Army Group E had to put back into its own front some of the troops it had intended to release, and the rest were stalled in central Yugoslavia 200 miles and more from where they could do any good.
      www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-EF-Defeat/USA-EF-Defeat-17.html?fbclid=IwAR2HFSB62HKy75f7VCyZvNGFyRYQ67DWQv1KCpWk9J_bsH--ZlFFsl6BOxc
      Multinational Operations, Alliances, and International Military Cooperation Past and Future, William W. Epley, Robert S. Rush, Government Printing Office, ISBN 0-16-079422-6, pp. 82-83.
      books.google.bg/books?id=I6n97Zl9tqsC&pg=PA82&redir_esc=y&fbclid=IwAR0wGGjYUi9EBFj0dl_Yn8P5s9HSvp1pyHe-iASKr-trp8iYhma_hBcCt-g#v=onepage&q&f=false
      Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East
      By Earl F. Ziemke
      books.google.bg/books?id=Pr6HhrecbZ8C&pg=PA365&lpg=PA365&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=dGBAV91wcw&sig=t2eOlQHHtXrgKMG8qgT49DHR59U&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXzAP&fbclid=IwAR0h_k8lC5AoPx2dxIxz4d-UkLPq90_rmERwRGt4zhxYMT8NIenR6_wRWJ0#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false
      The German Defeat in the East: 1944-45
      By Samuel W. Mitcham Jr.
      books.google.bg/books?id=kPK3DAAAQBAJ&pg=PA199&lpg=PA199&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=FTfUZrgbYA&sig=VmXO_ocm2YdkxVDd8gK7Fs6bUMM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIYjAQ&fbclid=IwAR1To6lL9TTBqq-sUmAbkVn_El-VAj9kF8ngFijvfNs-BV6RyT9XtOiQSgs#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false
      Крайовска спогодба (1944)
      Крайовската спогодба е подписана на 5 октомври 1944 г. в Крайова, Румъния. Спогодбата има характер на примирие и е сключена между България и комунистическата съпротива в Югославия. Спогодбата е подписана със посредничеството на СССР.[1]
      С подписването й между председателя на Националния комитет за освобождението на Югославия (НКОЮ) и делегацията на българското правителство на ОФ, официално се узаконява военното пребиваване на българската армия на югославска територия и военното сътрудничество с ЮНОВ. Спогодбата приема, че всички въпроси, които произтичат от междусъседските отношения и приятелското сътрудничество между България и Югославия “ще се решават в духа на братските и общи интереси на народите на Югославия и България”. (виж руския текст). Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Източна Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германците по долините на р. Морава, Вардар и Ибар. На практика обаче, Маршал Тито не иска българската армия да воюва на югославска територия и се съгласява на българското военно участие едва след личния натиск от Сталин, но с условието, българската армия да не превзема големите градове, а да спира пред тях и да дава възможност първи като освободители да влязат югославските партизани.
      bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_(1944)?fbclid=IwAR1To6lL9TTBqq-sUmAbkVn_El-VAj9kF8ngFijvfNs-BV6RyT9XtOiQSgs
      The Road To Berlin
      By John Erickson
      books.google.bg/books?id=XrUnCgAAQBAJ&pg=PT266&lpg=PT266&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=wDRPhXReya&sig=y8U8zlJrfXudMzx7kLAQq2jGiPw&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXDAO&fbclid=IwAR0CW8oLD81wQRgFoMdJ7s8prgACawzyKjevbD2Hzi-AxJLjNHnTFxzVUzw#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false
      Tito, Mihailović, and the allies, 1941-1945 By Walter R. Roberts
      The Macedonian Partisans were not very numerous or active either. The majority of Macedonians apparently did not consider themselves ethnically Serbs but Bulgarians and, whether Communist or not, wished to be united with their brothers ...
      books.google.bg/books?id=43CbLU8FgFsC&pg=PA205&dq=macedonian+partisans&hl=en&ei=XEA1Tc_gN9H4ca3M5fIH&sa=X&oi=book_result&ct=result&redir_esc=y#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false
      The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949
      By Dimitris Livanios
      books.google.bg/books?id=uOPUnWM8RAYC&pg=PA187&dq=macedonian%20partisans&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjEzcS-v6HRAhXMvRoKHVTdCIUQ6AEIKzAB&fbclid=IwAR24jbkjIsoIhAr9ZOwEhda8kHNyG6AUgCneWUWHgw6MBAfI9goSUIla-bM#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false
      Страцинско-Кумановска операция
      Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция.
      bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F?fbclid=IwAR3_dsSEMVnjGg3E_2oB5S1rVnQQPH6OwV4UntmHjqO_UTeVP34t5LQmDz8
      България във Втората Световна Война - 3 част
      czcams.com/video/ZijdIrB4l08/video.html

    • @SopisteMadafaka
      @SopisteMadafaka Před 2 lety

      Дедо ве клал ко зајци, тоа во википедиа нема да најдеш, јас ќе ти го кажам.

  • @borisvidinovski4329
    @borisvidinovski4329 Před 4 lety

    P

  • @mtmvb
    @mtmvb Před 7 lety +6

    смърт за ФИРОМ
    Да живее майка България

    • @dirtyharry147
      @dirtyharry147 Před 6 lety +5

      Yeah, and you can go and fuck yourself

    • @hpmeteor
      @hpmeteor Před 6 lety +2

      Така треба смрт за FIROM, да живее Република МАКЕДОНИЈА, Македонците и сите Бугари што ја сакаат Македонија и македонскиот народ.Петко Петко, црни Петко, црн петок цел живот да гледаш та и ти исите како тебе.

    • @akali5505
      @akali5505 Před 5 lety +1

      SMRT ZA FIROM VIKAS A? TI KAKO PRVO NEZNAJS SO E TO, A ZA TA MAJKAVI POEBANA BUGARIJA CUVAJTE TE SI JA MAKEDONIJA E MAJKA NA SITE

  • @marijavelkov1148
    @marijavelkov1148 Před 8 lety

    gh

  • @knikolov7786
    @knikolov7786 Před 7 lety +3

    Това е стара градска българска песен.

    • @snezanadimeska6917
      @snezanadimeska6917 Před 7 lety

      jadi g

    • @chistachkata
      @chistachkata Před 6 lety +1

      Да не се обиждаме, но поне 2-3 песни са си чисто български, и не може да имате ваши стари градски песни, според мен, защото когато ние сме ги пели, май все още сте били под турско робство.

    • @UBIGI
      @UBIGI Před 6 lety +1

      гладна кокошка просо сънува !

    • @tonyn3140
      @tonyn3140 Před 4 lety

      ⰒⰅ ⰕⰡ ⰅⰂⰔ ⰕⰀ ⰕⰋⰅѵⰀ pod tursko, bugarsko, grchko ili srpsko nie Makedoncite si gi peevme pesnive. Neznam sto bugarite peeja, mozgda nekoja na vash bugarski jazik.

  • @vesselintzotchev674
    @vesselintzotchev674 Před 7 lety +5

    Нашите деди са се наричли българи и са прогонени от сърби и гърци от родните им места в Македония, която си остава в родовата ни памет като неразделна част от Българщината! Затова си я обичаме и музиката и людете които не си кривят душата и се наричат както дедите ни... Памет на всички борци за свобода от робство и тиранство!

    • @chistachkata
      @chistachkata Před 6 lety

      И поздрав с Дине Донефф - Премилна Добра невеста и забележете, не пеят снощи е Добра доцно седела, както пеят вардарците, а снощи е Добра късно седела...
      czcams.com/video/_S7jd_ZmQtU/video.html

  • @vasilkoblazevski2344
    @vasilkoblazevski2344 Před 6 lety

    Milekiticbomba