ПИЯНИЯТ ВЯТЪР

ПИЯНИЯТ ВЯТЪР
Нахлу при мене Вятърът през тази нощ
като разлюбен мъж във кръчма.
На масата ми седна рошав
и чаша вино си поръча.
Успокоих го във нощта -
мен милият ме лъже също,
обичаш нея, друг пък тя -
животът е безредна къща.
Но Вятърът удари със юмрук,
разцепи масата на две
и каза: аз оставам тук,
със теб се чувствам най-добре!
Неверниците няма да прекрачат
на този дом закриляните двери,
на рамото ти векове ще плача
за любовта, която не намерих.
И в моите обятия могъщи
отвъдното ще ти покажа аз,
там, откъдето никой не се връща
и дето нямат смъртните ти братя власт!
Ще видиш колко преходна е нашта мъка
и краткотраен дъжд са земните ни сълзи,
и алчността към вещите сторъка,
и дните кратки - сметки бързи!
Удари Вятърът с юмрук отново,
наля си сам от виното ми младо:
- Ела! Със мен човешката отрова
ще се превърне във акациева сладост.
- Иди си, Вятър! Тука аз оставам,
при своя мил-неверен, при света,
и земните си дни ти подарявам,
ако за миг ми върнеш любовта!
Иди си, Вятър, нямам право
в отвъдното нечиста аз да влезна!
А Вятърът разплакан се изправи,
целуна ме три пъти и изчезна.
Автор: ВАНЯ ПЕТКОВА
От антологията " АЗ СЪМ СИРИУС", 2024, издателство КНИГОМАНИЯ