Моля, моля. Всеки намира толкова и онова, което го "заговаря" лично него, до което самият той е израснал. Ако нещо много Ви допада, значи Вие сте "там" и сте намерили подходящото за състоянието Ви съдържание...
Най-лесното нещо, което помага (поне при мен, но не е винаги на 100%) е да си направя разчет на очакваните разходи - наем, сметки, пари за домашния любимец, очаквани пари за храна и т.н. като винаги махам едни 10% от заплатата. Така имам един буфер при непредвидени разходи. Другото е, че всякакви допълнителни средства ги заделям, а не ги включвам в общата сметка. И естествено (макар и малко скъпернически понякога) смятам дали дадена покупка ми е необходима и търся подходяща оферта.
Бюджетирането и внимаването винаги са полезни, особено при по-ограничени средства, безспорно! Въпросът обаче си остава - как да не се побъркваме от ненужни притеснения за бъдещето и за парите. Не става дума толкова за оцеляване, а за ламтене и желание да имаме "колкото другите". В тази насока се опитваме да подкрепяме притеснените - да знаят, че парите са "предпочитано безразлично", а не "основа" на щастието. Добре е да ги имаме, но не бива да се фокусираме твърде много върху тях и количеството им...
Благодаря за поредното удоволствие ❤ . Мислите ли да направите епизод касаещ самотата. Как стоицизма разглежда самотата и моментите в живота в които оставяме без приятели ? Благодаря още веднъж за днескащния епизод
Ние благодарим! Мисля, че това е едно много интересно предложение. Ще се постаря да го направим този епизод, защото стоицизмът има думи на подкрепа и в тази насока. Просто имайте търпение...
Конкретно на въпросът за мениджмънт на финансите - споменахте книжката на Стойне. Живея доста по-спокойно от моментът, в които си направих "авариен фонд". Така Стойне нарича "белите пари за черни дни". Сметнах колко пари биха ми били необходими, за 6-9 месеца напред, и ги отделих настрана. Така знам, че каквото и да се случи, като неблагополучие, не съм зависим от работодател за един дълъг период от време.
Да, знам го този принцип на Стойне, познаваме се лично. Но заделяне на авариен фонд често е трудна задача за редовия гражданин, защото 6 месечни заплати са доста. Повечето трудещи се карат от заплата до заплата, за нещастие. Което е повече лошо бюджетиране, но пък и ипотеките и кредитите са фактор. Но всичко това е финанси. Стоицизмът е нагласа. Сменя оптиката ни към нещата от живота, към приоритетите. И именно това е основната му ценност, мисля.
Да седнеш да се тревожиш за пари, само по себе си предполага, че имаш много бедна фантазия. Аз като един адвокат на дявола, ще кажа, че могат да се случат значително по-неприятни неща, от това да нямаш пари!
Разбира се, точно така е. Но повечето хора нямат особено богато и разгърнато въображение. А и парите са ни всеки ден в ръцете, респективно и в главата. Което силно преувеличава значението им в някакъв смисъл...
❤ Благодаря! Благодаря! Благодаря!❤
Моля, моля. Всеки намира толкова и онова, което го "заговаря" лично него, до което самият той е израснал. Ако нещо много Ви допада, значи Вие сте "там" и сте намерили подходящото за състоянието Ви съдържание...
Поздравления! Прекрасни расъждения и мисли за материалния свят в който живеем и който невинаги ни прави щастливи! ❤
Благодаря, мамо. Доброто домашно възпитание е устойчиво във времето и носи плодове все някога. :)
Много ценно, браво и благодаря 😊
Ние благодарим!
Благодаря!
Най-лесното нещо, което помага (поне при мен, но не е винаги на 100%) е да си направя разчет на очакваните разходи - наем, сметки, пари за домашния любимец, очаквани пари за храна и т.н. като винаги махам едни 10% от заплатата. Така имам един буфер при непредвидени разходи.
Другото е, че всякакви допълнителни средства ги заделям, а не ги включвам в общата сметка. И естествено (макар и малко скъпернически понякога) смятам дали дадена покупка ми е необходима и търся подходяща оферта.
Бюджетирането и внимаването винаги са полезни, особено при по-ограничени средства, безспорно! Въпросът обаче си остава - как да не се побъркваме от ненужни притеснения за бъдещето и за парите. Не става дума толкова за оцеляване, а за ламтене и желание да имаме "колкото другите". В тази насока се опитваме да подкрепяме притеснените - да знаят, че парите са "предпочитано безразлично", а не "основа" на щастието. Добре е да ги имаме, но не бива да се фокусираме твърде много върху тях и количеството им...
Благодаря за поредното удоволствие ❤ . Мислите ли да направите епизод касаещ самотата. Как стоицизма разглежда самотата и моментите в живота в които оставяме без приятели ? Благодаря още веднъж за днескащния епизод
Ние благодарим! Мисля, че това е едно много интересно предложение. Ще се постаря да го направим този епизод, защото стоицизмът има думи на подкрепа и в тази насока. Просто имайте търпение...
Конкретно на въпросът за мениджмънт на финансите - споменахте книжката на Стойне. Живея доста по-спокойно от моментът, в които си направих "авариен фонд". Така Стойне нарича "белите пари за черни дни". Сметнах колко пари биха ми били необходими, за 6-9 месеца напред, и ги отделих настрана. Така знам, че каквото и да се случи, като неблагополучие, не съм зависим от работодател за един дълъг период от време.
Да, знам го този принцип на Стойне, познаваме се лично. Но заделяне на авариен фонд често е трудна задача за редовия гражданин, защото 6 месечни заплати са доста. Повечето трудещи се карат от заплата до заплата, за нещастие. Което е повече лошо бюджетиране, но пък и ипотеките и кредитите са фактор. Но всичко това е финанси. Стоицизмът е нагласа. Сменя оптиката ни към нещата от живота, към приоритетите. И именно това е основната му ценност, мисля.
Да седнеш да се тревожиш за пари, само по себе си предполага, че имаш много бедна фантазия. Аз като един адвокат на дявола, ще кажа, че могат да се случат значително по-неприятни неща, от това да нямаш пари!
Разбира се, точно така е. Но повечето хора нямат особено богато и разгърнато въображение. А и парите са ни всеки ден в ръцете, респективно и в главата. Което силно преувеличава значението им в някакъв смисъл...