Времето и темпото, които са нужни, за да постигнем целите си - За Успеха с Ивелин Михайлов
Vložit
- čas přidán 27. 08. 2024
- Ивелин Михайлов разказва за работата си с хора, които искат да изградят пасивен #доход, и какво е важно да се направи, за да го постигнат.
Споделя за начина на набавяне на #активи и отговаря на въпросите:
Кога е времето да постигнем целите си?
Какво трябва да направим, когато постигнем някоя наша #цел?
Ако информацията ви е била полезна, не пропускайте да споделите с приятел!
За още от нас, намерете ни на:
Together Bulgaria във Facebook: / togetherbulgaria
Together Bulgaria в Instagram: / togetherbulgaria
Together Bulgaria Website: together.bg
Together Academy Website: academy.togeth...
Together Bulgaria Podcast SoundCloud: / together-bulgaria-podcast
Together Bulgaria Podcast Apple Podcasts: apple.co/3eM0VzR
Together Bulgaria Podcast Google Podcasts: bit.ly/2BtLtt6
Together Bulgaria Podcast Spotify: spoti.fi/38nd4Zi
Мислех, че аз съм единствения, който мисли и действа така :)
много добро
Е когато никога не почиваш, значи моделът ти не е ефективен - все още работиш за парите, вместо те да работят за теб :)
Хората винаги искаме още и още и после искаме още и още...
@@martisport838 И после умираме и всичко, което сме трупали и искали остава тук.
@Evgeni Tomov Възможно е да сте прав, ако целта на човек са парите. Ако целта на човек е друга (както при Ивелин), отговорът ви не е валиден.
@@evgenitomov8936
Ostava za tvoite naslednitsi ( dobre vazpitani da rabotiat i misliat po sashtia nachin)
Г- Михайлов, имате ли представа колко много имах нужда от това видео!? Толкова мои грешни действия осъзнах чрез Вас!Благодаря!
Объркан съм пак, какво значи да постигаме цели, ами ако сме ги постигнали вече и сме свободни във нашите очи, как ще разберем кога да спрем да постигаме цели и да започнем да почиваме напълно (((да правиме каквото искаме, когато искаме без да се съобразяваме със нищо и никой))).
Това, което постигате, никога няма да ви направи щастливи.
Тони робинс.
Тънкия момент е , че трябва да правиш това което ти харесва за да имаш истинска мотивация да го правиш дълго време. Парите не трябва да са мотиватор, защото обикновенно идват на по-късен етап. Не мисля, че съществува време в което ще си правиш каквото си искаш и няма да се съобразяваш с никой :).
@@aleksandarbozhinov6907 Аз точно обратното съм правил, първо парите гледам да изкарам със акъл и после ги инвестирам, а след това си почивам, мисля че стигнах границата за да си почивам повечко и по малко да работя. Правя си каквото си искам във рамките на нормалното поведение и се съобразявам само със детето защото е още малко.
Според мен, и вероятно според още хора, които са такъв типаж, най-готиния живот не е само като си почиваш. Аз примерно не съм особено интересна компания когато само си почивам - четене на книжки, развяване на крака или киснене по плажовете. Обичам активната почивка, която пак е съчетана с някаква градивност, било лична, било за доброто на другите. Работата ми може да е част от тази "почивка". Примерно, занимавам се с 3D design, и дори и в свободното си време обичам да си правя нещо мое но пак в тази посока. Никой не ме насилва, нито печеля пари, а по-скоро ме развива в тази посока, мисля, правя, уча, и усещам растеж. Не искам да си почивам все още, и дори и да имах хиляди левове пасивен доход, които да ми покриват всички разходи, и дори почивки, и пак да ми остава, гарантирам, че пак ще правя нещо градивно, и почивката ми ще е активна. Но, държа да подчертая, че това е типаж хора, който не е нужно да е адекватен за всеки човек. Не всеки е такъв, а и не би трябвало. Хубаво е да има разнообразие от хора и типажи :) Моя начин е такъв. Активност - на ума, на тялото, на душата. Независимо от "почивка" или работа. Може би затова за мен ходене на плаж е малко безсмислен ако няма някаква по-дълбока цел - примерно, да правя снимки (понеже обичам фотографията и ми е хоби), които после да обработя в къщи и пак да се захвана нещо да си правя. Пък току-виж и професионален фотограф стана и си сменя професията. Един вид, гъвкавост. Ако ходя на планина, тогава съм активна физически за цял уикенд, пак не е пропилян за мен. На всичкото отгоре храни и душата, и сетивата :) Може би е добре да се уточни какво се има предвид под почивка, но най-интересния живот е активен, съчетан умно с време за пауза и самоанализ. Има и такива моменти, малко будистки един вид, в които човек малко се изолира, спира с темпото, и си отделя няколко дни, дори и седмица, в които осмисля случките и събитията до момента, живота си също. Това не го наричам почивка, но може да се приеме за "презареждане". Темата е много интересна и длъжка, но това са моите размишления до момента, както и личен опит.
Относно парите - аз за пари съм работила шепа години от живота си. Сега работя работата си с кеф, и парите са само следствие. Да, пак са под формата на месечен доход/заплата, но естеството на работата ми доставя огромно удоволствие. Просто планирам израстване извън идеята за това да съм наемен работник. Но, всичко с времето си. В този смисъл, за мен парите никога не са на първо място. В живота ми до момента съм видяла, че ако правя това, което ми харесва, следвам интуицията си, следвам вътрешните си потребности, парите винаги идват. Затова смятам, че е малко тъжно когато половината свят се е забалтал в илюзията, че парите са първото, което трябва да се подсигури, и за което трябва да се работи, защото после така ставаме роби на пари, както и на не особено задоволителна работа/дейност. А нея сме избрали, защото носи повече пари. Но е жалко, ако не ни носи удовлетворение. Така накрая имаме пари, а сме празни отвътре. А са минали годииииини от живота ни.
В крайна сметка, всеки си знае за себе си. На мен последния вариант не ми е носил и грам щастие, и отдавна се отказах там да кОпам. Сега следвам интересите си, и парите пак идват така или иначе. С акъл и хъс пари винаги ще има. Но обратното е малко по-трудно.
А относно цитата на Тони Робинс :) Него няма да коментирам, защото изглежда изваден от контекст, а винаги мога да приложа пример защо неговия цитат не важи в моя живот :) Защото ако съм постигнала любов и хармония в семейството си например, как така няма да ме направи щастлива? Ако обичам децата си, и те ме обичат мен, защо да не не съм никога щастлива? Ако си следвам хобито и обичам работата си, защо това да не ме направи никога щастлива? Много зависи как се формулират тия "мъдри сентенции", защото иначе не важат. Аз вече съм и спряла да ги чета тия хора, инфлуенсъри и "мъдрости" от тоя сорт. Следвайте СЕБЕ СИ, не някой друг. Другите за себе си са си намерили пътя. Вашия път обаче може да е друг, и вероятно е наистина друг. Само че като следваме някой гуру, решаваме че там е пълната истина. Не е. Истината в живота е индивидуална, и не може да се репликира от един живот в друг, със същия успех.
Спирам тук, че постът ми стана много дълъг.
@@evetodewМного добре написано и разбираемо, без излишни приказки.Замисляла ли сте се да издавате публикаций на тема ||(((Истината в живота е индивидуална, и не може да се репликира от един живот в друг, със същия успех.))) за да спасите и помогнете на заблудените във търсенето на щастието???
Аз отдавна съм постигнал щастието със пари или без пари то е винаги едно и също, а това щастие е моето семейство.Падал съм ставал съм но семейството ми е било винаги със мен.
Вие сте щастлив човек!!!
Водиш логиката си по 5,000 лева от 1,000,000 активи?! Това са 0,5% от капитала ти, това е нищожно! Ако сложиш тези пари на спестовна сметка може да вземаш 1-2%, което е 10,000 - 20,000 лева! Ако инвестираш на стоковия пазар, една възвръщаемост от 5%, което е доста нормално и скромнно, е 5000 лева от 100,000 лева.
И не разбирам защо винаги логиката ти е свързана с лоши действия, лоши хора, всякакви лоши мисли, които хората трябва да направят за тази сума, и от там логиката ти става толкова искривена и грешна, че губиш всякаква реалност, само и само да докажеш своята гледна точка.
Аз лично като човек, който работи в чужбина от вече няколко години, мога смело да твърдя, че 6-цифрени спестявания са напълно възможни, чисто и просто с работа, контрасно на вашите разбирания, че в чужбина нищо не се постига или не е решение.
Колкото и на мен да не ми се иска хората да бягат от страната, ги разбирам! И не обвинявам никой, че е взел това решение! Само не вкарвайте грешни мисли на хората, да не го правят, защото аз стоях до последно в България и когато най-накрая заминах, и видях живота си в съвсем нова светлина, единствените угрезения, които имах са, че не дойдох по рано! :)
Може ли да разкажете нещо за вас. На колко сте години, от колко години работите в чужбина, колко деца имате, какви са ви целите и как ще ги постигнете и колко са вече вашите спестявания? Благодарим ви за коментарите и за споделената информация! Вярваме, че тя ще помогне на хората да вземат по-добри избори!