“ГЛАГОЛАТИ” е канал за духовно, християнско пробуждане, образование, развитие и сбъдване. Канал за изкуството, силата, красотата в нас и около нас. Ти можеш всичко, но само ако гледаш на себе си като цялостна, единна система от дух, душа, ум и тяло, бидейки в постоянен стремеж към Бога. Научи повече. Да заобичаме, трябва да познаваме, да познаваме, означава да разбираме, а за да разбираме, трябва да научим. Да знаеш, означава да можеш. Да можеш, означава да правиш, да случваш.
Да бъдеш ГЛАГОЛ.
Светиите не са измислени герои. Те са реални хора победили демоните, с които ние се борим цял живот. Светиите са пример за подражание и едни от най-истинските супергерои в историята на човечеството.
Днес разглеждаме:
Св. преподобна девица Евпраксия
† около 413 година
Чества се на 25 юли
С настъпването на утрото игуменията видяла, че Евпраксия вече е при последното си издихание и изпратила Юлия да каже на сестрите:
- Идете да се простите за последен път с Евпраксия: тя си отива.
Сестрите се събрали, започнали да се прощават с нея, плачейки и казвайки:
- Помени ни, сестро, в Христовото царство!
Тя вече не можела да говори и мълчала. Накрая дошла и тази, която Евпраксия избавила от измъчващия я бяс; тя целувала ръцете й със сълзи и казвала:
- Тези свети ръце много са ми послужили на мене, недостойната, заради Бога; чрез тях бе прогонен измъчващият ме дявол.
Евпраксия нищо не й отговорила, а игуменията казала:
- Не ти ли е жал за тази сестра, Евпраксия, тя така плаче, нищо ли няма да й кажеш?
Евпраксия погледнала към тази сестра и й казала:
- Защо ме безпокоиш, сестро, остави ме на мира, вече съм при края си; но бой се от Бога и Той ще те запази!
След това погледнала към игуменията и й казала:
- Моли се за мене, майко, толкова трудно е на душата ми в тази минута!
И всички сестри зеадно с игуменията започнали да се молят за нея, и като свършили молитвата и казали амин, светата и преподобна Христова невеста Евпраксия предала честната си и свята душа в Божиите ръце. Тя живяла тридесет години*.
* Света Евпраксия починала около 413 г.; когато тя написала писмо до царя, отричайки се от брачния съюз, и избрала още по-строги подвизи, била на 12 години, а царят починал приблизително по това време, в 395 г.; Евпраксия починала на 30-годишна възраст, след като се подвизавала още 18 години, което означава около 413 година. Бел.ред.
Сестрите много плакали над нея, погребали я близо до майка й и прославяли Бога за това, че ги е удостоил да имат при себе си такава богоугодна сестра, и я изпратили при Бога. Юлия не се отделяла от гроба й в продължение на три дни, плачейки и ридаейки, а на четвъртия ден дошла при игуменията весела и радостна и казала:
- Помоли се за мене, майко: вика ме Христос, Когото госпожа Евпраксия умоли за мене да бъда заедно с нея.
Като казала това, тя се простила с всички сестри и на петия ден починала. Погребали я близо до гроба на света Евпраксия. След тридесет дни преподобната игумения дякониса Теодула повикала сестрите при себе си и им казала:
- Изберете си майка вместо мене, която ще може да ви управлява: мене ме вика Господ; госпожа Евпраксия много Го моли за мене да устрои да бъда заедно с нея и Юлия: Юлия заедно с Евпраксия също се е удостоила с небесния чертог; при тях отивам и аз.
Всички сестри се радвали за Евпраксия и Юлия, че са влезли в радостта на своя Господ, и се молели Той да ги удостои със същата участ; и плачели за майката, която ги напуска; за своя началница избрали една от сестрите, на име Теогния. Преди смъртта си игуменията я повикала при себе си и й казала:
- Ти познаваш добре целия ред и устав на манастирския живот, заклевам те в Пресветата Единосъщна Троица, не придобивай за манастира никакви имения, нито богатства, за да не занимават ума на сестрите със земни грижи и заради земните блага да не се лишат от небесните, но нека те, пренебрегвайки всичко временно, да получат вечното.
А на сестрите казала:
- Вие знаете живота на света Евпраксия. Подражавайте й, за да се удостоите заедно с нея с небесния чертог.
След това за последен път се простила с всички, заповядала да затворят вратите и никой да не влиза при нея до сутринта. Рано сутринта сестрите влезли при нея и я намерили починала в Господа, и с плач я погребали близо до света Евпраксия. Оттогава вече никого не погребвали на това място; а от честните мощи на тези Божии угодници ставали много чудеса: страдащите от всякакви болести се изцелявали, изгонвали се бесове, които силно крещели:
- О, Евпраксия! Ти и след смъртта си ни побеждаваш и ни изгонваш!